Датата 3 март (по стар стил 19 февруари) 1878 г., несъмнено е една от крайъгълните дати в българската история. С подписването на Санстефанския мирен договор България се връща на картата на света след пет века отсъствие като държава. Що се отнася до различните предложения за това кой ден да изберем точно за национален празник, мога да кажа, че този дебат трябва да се води със сериозни аргументи, а не с емоции. Така коментира пред kmeta.bg проф. Петър Павлов мненията дали да не сменим датата на националния празник, които винаги се изострят около националния ни празник.
Според проф. Павлов отрицанието на 3 март се свежда до това, че договорът, който тогава е сключен тогава в Сан Стефано, е предварителен и че не е признат от Великите сили, защото влиза в противоречие и с договорките на Русия с Австро-Унгария и Великобритания. Може в научните среди да има колебания какво точно се е случило на 3 март, но в чисто психологически план това е огромно събитие за нас като държава, подчерта проф. Павлов.
Защо не 24 май
Известният историк допълни, че не бива да има табу върху темата кой да е националния ни празник, но че тези, които отричат 3 март, не предлагат друга обединяваща дата. Според него 24 май – честването на писмеността, е специфичен празник, който се празнува и в Русия, кояток не признават българския му характер. Той допълни, че няколко поколения българи виждат в 3 март честването на идеята за целокупна България. Истината е, че границите на държавата ни в договора от Сан Стефано не обхващат цялото ни етническо пространство, но са символ на това единство, на тази целокупна България, каза още историкът. Според него идеята да се замени датата 3 март с датата, когато е сключен Берлинския договор, който буквално ни разпокъсва на части, изобщо не е добра.
Заслужили сме свободата
На 3 март ние честваме българското участие в тази свобода, която не ни е дадена даром и това трябва да е ясно на всички българи, добави проф. Павлов. Десетки хиляди българи са взели участие в Руско-турската война и нямаше да има никаква освободителна война, ако не беше Априлското въстание и комитетите на Васил Левски, допълни още историкът.
