Демографската криза в България е тема, която отдавна вече се изтърка. Не защото не е актуална, а защото въпросът се обсъжда от години без особен резултат.
“Сензационните” и “катастрофални” заглавия, които медиите бълват непрекъснато, започнаха малко по-малко да остават извън фокуса на общественото внимание.
Хората постепенно се примириха с идеята, че нацията застарява, че няма раждаемост, че младите емигрират и т.н.
“До 2050 година българите ще изчезнат” – да, това така или иначе ще стане, няма нужда да го мислим – по този начин разсъждава голяма част от населението. Всички виним държавата, че не полага достатъчно грижи за отглеждането на децата.
Това също е така, но причините за ниската раждаемост са много повече, отколкото някои си представят.
Kmeta.bg реши да се допита до форума, който знае всичко – BG-mamma.com. Пуснахме допитване до всички “мами” за това каква според тях е причината за ниската раждаемост сред младите българки.
Предпоставките са по-скоро културни и социални, въпреки че финансовият фактор си остава един от най-важните. Той се измерва най-вече с ниските заплати, безработицата, високите цени на жилищата, и въобще на живота у нас.
Не по-малко влияние оказват и репродуктивните проблеми. По данни на Сдружение “Зачатие” около 15% от мъжете и жените в зряла възраст имат проблеми със зачеването. В България това прави 460 299 души.
Честа причина за нежеланието да се създаде дете е и липсата на подкрепа от близки и роднини. Най-често докато майките отглеждат отрочетата си, бащите трябва да работят и често не могат да отделят достатъчно внимание на семейството си.
Влияние оказва и фактът, че глобалният свят, в който живеем, и еманципацията на жените създават нестабилни семейства. Никой не може да обвини нежния пол обаче, че вместо да седи в кухнята с дете на ръце, се втурва във върхушката от работа, пари и материални придобивки.
По данни на НСИ през последните десетилетия у нас се наблюдава трайна тенденция към увеличаване на възрастта на раждане на жените. Ако през 90-те години на XX век жените са имали дете на 20-21 години, то днес това се случва на 30-35 години.
Много от тях просто не искат да оставят наследник в условията на тежката политическа, икономическа, социална и културна обстановка, в която се намира България в момента. Духовната криза, която обхваща хората, консуматорското общество, което световният ред налага, изискват непрекъснати грижи за материалното благосъстояние на мъжете и жените.
При по-младите нещата не седят по по-различен начин в това отношение. Но при тях картината се допълва от ниската или въобще от липсата на сексуална култура – сексът се възприема като всичко друго, само не и като начин за възпроизводство. Броят на абортите го доказва. По данни от края на миналата година на Европейския здравно-потребителски индекс в страната ни абортират 400 от 1000 бременни. Разбира се, голяма част от тях се дължат на други фактори.
Обществото ни сякаш оневинява тази тенденция. Все пак всеки има право да се реализира. От друга страна половите отношения сред младите се възприемат като табу. Те са неморални, ненормални, въпреки че ни заливат отвсякъде под формата на филми, музика и въобще от цялата културна индустрия, ориентирана към секса.
На младите двойки влияе и новото разбиране, което имат за успеха на своето бъдещо дете. То трябва да има отделна стая, да се кърми дълго, да се храни с био храна, да ходи на безброй курсове и кръжоци, да си играе с дизайнерски, креативни играчки, да посещава терапевти, диетолози и т.н. Към него има ужасно много изисквания, които изискват много разходи и отделено време, което е непосилно за повечето семейства.
Най-голяма пречка пред родителите обаче се оказва липсата на надежда. Общността у нас като че ли започва да губи волята си за живот, която е така жизнено необходима, за да има повече деца. Доказателство е новото изследване на “Алфа рисърч”, което показва, че 58% от българите са песимисти – те не виждат решение на проблемите, в които държавата е изпаднала.
Държавата от своя страна се опитва да прилага някакви мерки за подобряване на раждаемостта и насърчаване на младите хора. Например, дели девет категории социални помощи за деца, повечето от които са от универсален характер. Има такива, които се предоставят без оглед на доходите на семейството – еднократната помощ при раждане, чийто размер е диференциран спрямо поредността на новороденото, помощи за близнаци до една година, помощи за студентки, за деца с трайни увреждания.
Има и средства, които се разпределят по специфични критерии – еднократната помощ при бременност, месечните за дете до завършване на средното образование и тези за отглеждане на деца до 1-годишна възраст, помощите за ученици и други. По данни на Министерството на труда и социалната политика, предоставени на Kmeta.bg като отговор на наше запитване, тези пари достигат до 80% от семействата в България.
Както изглежда обаче, средствата са крайно недостатъчни. По данни на последното преброяване областите в страната с най-застаряващо население и с ниска раждаемост са Видин, Ловеч и Габрово.
Във Видин средно на месец се подпомагат 14 142 деца със сумата от 6 944 771 лева. За сравнение броят на семействата, които са получили пари от държавата в Габрово, са 14 529 с общо 7 048 716 лева. В Ловеч съответно са 22 456 за 11 277 962 лева. На територията на региона има и 43 социални услуги, които да помагат на родителите.
Парите са крайно недостатъчно. Стимули липсват. Но децата са най-доброто и най-лошото от нас, и точно когато смятаме, че сме усвоили някакъв духовен начин на живот, откриваме нещо от себе си у тях. Все пак притежаваме удивителна сила като родители. Повечето от нас предпочитат да не я изпитат, да не поемат тази отговорност, а да помислят за себе си.
Да имаш последната електронна играчка, скъпа кола, страхотни обувки или зашеметяваща прическа не може да се сравни с радостта и удовлетворението да имаш деца. У нас все пак се наблюдават и случаи на големи семейства – с 4,5, дори 6 наследника. Те поддържат по-нисък стандарт на живот, но са щастливи, че имат възможност да се посветят на такава висша цел като тази да отгледаш нов човек.
Увеличаването на броя на децата в едно отговорно семейство разширява потенциала на родителите и търсенето на нови възможности, с които да се посрещат нарастващите нужди. Човешката сила е безгранична, ако разбира се, се подходи отговорно към проблема и се абстрахира от безнадеждната българска действителност.
По-голямото семейство и повечето новородени могат да донесат и финансови ползи – семейният бизнес е едно от най-мощните средства, с които разполага един дом, за да се справи с бедността. Нараства и желанието на родителите да бъдат заедно и да възпитават всеотдайност, несебичност и отговорност.
Преди всичко друго – голямото семейство е удоволствие и забавление!
