Почти по целия свят учебната година започва в първия ден на септември. Изключение, разбира се, правят най-често в южното полукълбо – в Аржентина първият звънец прозвучава в първия понеделник на март (или последния на февруари), в Австралия стягат раниците в края на януари.
Иначе в САЩ зависи не само от щата, но и от районите в самия щат, а в Етиопия започват на 11 септември, навръх етиопската нова година. Япончетата пък не на шега сядат на чиновете на 1 април.
Защо обаче и България е “наопаки”? Отговорът е прозаичен. Обуславен е от едно много прагматично решение на образователния министър в правителството на Александър Стамболийски – Стоян Омарчевски, което влиза в сила през 1921 г. До тогава и у нас училищният звънец прозвучавал на 1 септември. Кабинетът обаче решил, че учениците са по-полезни на полето, докато учебните банки така или иначе ще ги чакат.
В годините след войните за национално обединение, България е все още много аграрна нация. Затова и Стамболийски и министрите му дават още 2 седмици ваканция, за да може децата да помагат на къра. И така до днес.