Заврените зетьове в симитлийското село Черниче ще празнуват на пролетен пленум под мотото „Пролет пукна, ние не”. Те ще свикат важния форум в навечерието на Благовещение през март, за да изплачат болката си и да им олекне. И да извикат благата вест, че ги има и обединени са по-силни. Ще се съберат в местно заведение. Е, няма да посмеят сами да се веселят, ще поканят и съпругите си. Добрата новина е, че поне тъщите няма да вземат участие в събитието, че тогава няма да има никаква веселба. Преди година и два месеца бе учредено Сдружението на заврените зетьове, което вече си има и знаме, и герб, че и химн. За песента помогнали композиторът Димитър Динев и поетесата Катя Кирянова, а я изпълняват певците Таня Костова и Георги Гоцев. „Ще въртим химна десетки пъти, най-много ще пускаме рефрена „Зет като мед”, уредбата ще е много мощна, че да се чуе от тъщите ни песента”, споделиха зевзеците от обявеното за „Евросело на 2012 г.” Черниче. На пленума ще се вземат тайни, но важни решения за успешния отпор от страна на мъжете на тормоза, на който ги подлагат тъщите им. „Не е случайно, че се събираме на трапеза в навечерието на Благовещение и Деня на шегата на 1 април. Че всичко това го правим с една голяма усмивка”, разкри председателят на сдружението Николай Кашев, който е художник. Знамето и гербът на организацията онагледява съдбата на всеки, решил да сподели живота с любимата си под един покрив в нейния дом, барабр с тъщата. Гербът изобразява слънчеви лъчи, преплетени в таралежени бодли и телевизор с изключен звук. Т.е. зетят може да грее като слънце, но винаги е таралеж за тъщата в къщата. Зетят има образ, но не и говор. Те обаче ще покажат нагледно, че са добре възпитани от жени и тъщи. Ще си сипват ракия само когато нежните им половинки им разрешат.
