През последните години все повече хора напускат големия град. Те се връщат или към родните си места, или търсят някое ново местенце за опитомяване – най-често село, чиито ресурси тепърва ще откриват, ще допринасят за развитието на местната общност и ще преоткриват изначалната човешка връзка с природата. Пандемията през 2020 г. катализира този процес. Дистанционната работа в условията на COVID-19, която дълго бе отхвърляна от работодателите, в един момент трайно позволи на служителите да работят в избраната и харесвана от тях среда и обстановка.
Тендецията за търсенето на имот в българските села от април месец до момента е изключително голяма. Търсят се села, които са близки до градските центрове. Масово се строят нови къщи или се възстановяват стари. Наблюдава се както временно преместване, така и трайно установяване, коментираха от Асоциацията на българските села пред Kmeta.bg. Търсят се имоти със земеделска земя, което гарантира някаква допълнителна независомост в прехраната. Хората, които търсят живота на село не са възрастни, те са в активна трудова възраст, а интернетът, който в България е с много голямо покритие и високоскоростен дори в селксите райони, позволява работата на стотици километри да се върши от дома.
Завръщане в селото
Последните 10 години Павел Гълъбов живее в София. След като завършва висшето си образование, работи в различни медии, пиар е на голям бизнес център, а последната позиция, която заема, е редактор на голям информационнен сайт.
В първите месеци на епидемията у нас се връща в родното си село Паталеница, което се намира на 15 км югозападно от град Пазарджик.
5 месеца работи дистанционно от вкъщи. Докато се разхожда сред природата, прави и споделя все повече снимки. Създава и страница, в която разказва за мястото, от което е тръгнал. А все повече непознати хора започват да се свързват с него, да му задават въпроси за региона и дори с молба да им покаже забележителностите на селото. В края на юли напуска работата си в София и става оператор в телевизията в Пазарджик.
Заедно с това започва да развива местната общност. „Мястото е красиво. Когато хората виждат, че един човек има интерес към някое място, те сами започват да го търсят”, споделя Павел.
Паталеница: История, храмове и все повече нови къщи
“Където и да копае човек, излиза история” – така местните жители описват родопското село.
През 1955 г. Паталеница се обединява с Баткун и така се превръща в най-голямото населено място в родопския рид Каркария. Двете села са символично разделени от дере, което вече е асфалтирано. Разделението обаче остава в съзнанието на хората като чувство за принадлежност.
В момента в селото живеят близо 1200 души. Появяват се все повече нови къщи. Кметът на Пазарджик също идва да живее тук. Така Паталеница започва да се нарича и „кместкото село”. Идват и хора, които нямат нищо общо със селото, но имат бизнес в Пазарджик и за 15 минути стигат до града.
Паталеница се намира на 45 км до Пловдив, на 100 км от София. Има училище, което е средищно, привлича ученици и от близките села. Училището работи с учители от селото. Има и детска градина и няколко магазина. По-рано Паталеница е концентрирана в земеделието –отгледжат се тютюн, царевица, пшеница. Сега всяка година е различна. Все още се гледат и животни, но те са изнесени извън селото.
Перлата на Паталеница
В селото има три църкви. Павел започва кампания за обявяването на годишнината на една от тях – „Свети Димитър” , затрупаният храм, наричан и „Перлата на Паталениця”. През 2020 г. този храм навършва 930 години. Павел и хората, които споделят идеята му, се свързват с различни медии, които да отразят събитието.
Заровената църква датира от 1090 – 1091 година. Нейното възстановяване е започнало през 1870 година. Според народните предания тя е била заровена, за да бъде опазена от турското нашествие през XIV век.
4 храма от 11-12 век, са останали в страната – църквата в Паталеница, църквата „Свети Георги” в Кюстендил, църквата в Земенския манастир и храмът „Св. Архангел Михаил” в град Рила.
Баткунският манастир
Храмът „Свети Петър и Павел”, който датира от XII-XIV век, отново се възражда, след като през последните години е бил малко поизоставен. В момента към него има малък зоокът, а Родопа планина е срещу него.
Едно от най-големите тракийски светилища се намира под манастира. Голяма част от неговите артефакти в момента са изложни в музеите в Пловдив и Пазарджик.
Повечето исторически обекти в Паталеница обаче стоят завторени и отварят след позвъняване по телефона. Павел вижда това като проблем.
С търсене и четене
Докато разхожда кучето си, младият мъж снима и описва местата, на които е имало крепости. Дори хората, живеещи отдавна в Паталеница, се учудват как Павел открива тези забравени местенца. Неговият отговор е „с четене и търсене”.
Той открива координати, описвани от изследователя Петър Овчаров. Веднъж след като ги е открил, Павел успява да ги показва на туристите в Паталеница.
Организирани срещи с планината
Павел пуска събития в страницата, която е създал, разпространява ги в други фейсбук групи. Идват хора, които искат да общуват с планината.
Младежът им показва планината над селото, ходят заедно до Белмекен, за този уикенд има планиран поход до местността Папратница. Сборният пункт е центърът на Паталеница.
Табели за 6 септемрви
Един от учителите в Паталеница – Ангел Ташков, се свързва с Павел. В селото е имало повече от 11 църкви и параклиси, които са унищожени през турското робство, когато селото се измества и по-надолу към равнината. Сред тях са и сегашните 3 църкви и един възстановен параклис.
Учителят е направил 4 табели, които да поставят на местата, на които са били 4 от разрушените храмове.
Организират празнично събитие за 6 септември – поставяне на табели с маркировка и карти. Част от танцова формация „Тракийка”, която е към читалището в селото, ще зарадва присъстващите в Деня на Съединението с няколко свои изпълнения.
3 събора през лятото
В селото има 3 събора – на 29 юни на Петровден при манастира „Свети Петър и Павел”, на 27 юли, когато се чества Свети Панталеймон, който е защитник на Паталеница. И на 15 август –Денят на Голяма Богородица.
Тази година обаче заради пандмията от COVID-19 нито един от тях не се състои. В деня на Свети Панталеймон празнуващите се изнасят в природата над селото с носии или дрехи с народни мотиви, изива се панталейско хоро. Самодейното събитие се оказва успешно – всички се веселят. Танцова формация "Тракийка" участва в празника.
„Взаимодействието с Родопа планина, усещането на лековития планински вятър "горняк", прекрасната панорамна гледка към Тракия, Средна гора и Балкана, красивият залез и нежните звезди, с всичко това бяхме наградени от родната земя”, споделя Павел.
Шекспировите дни на Паталеница
Всяко лято в Паталеница има и специални Шекспирови дни. С музика на живо и под звездите се представят различни постановки по творбите на Шекспир. Театралната школа на Паталеница е създадена преди повече от 20 години. Неин основател е Христо Церовски, който е завършил театрална режисура в НАТФИЗ. Сега съпругата му Инна Церовска продължава неговото дело. А всяко лято в селото пристигат български и английски актьори.
Приятели от близките села
Селата Паталеница, Црънча и Дебръщица са много близо едно до друго – на 2 -3 км. В Црънча също са много активни, имат спортен клуб, който е създаден от Борис Коларов, който завръща от Англия. Заедно с Паталеница започват да организират общи събития.
Взаимно се търсят хората, които са понатрупали друг опит и искат да го споделят с местната общност. Така хората, които са прекарали по-голямата част от живота си в по-малко населеното място, се запознват с един по-динамичен и отворен свят.
Павел споделя, че все пак му липсват приятелите, останали в София, и динамиката на големия град.
Снимки: Павел Гълъбов
