Златотърсачи периодично обхождат местности в архитектурния резерват Арбанаси. Над десет са издълбаните дупки в близост до двете вековни чешми, кръстени „Голямото Лако” и „Малкото Лако”. С лопати и метални шипове иманярите стигнали на дълбочина до метър и половина под земята. Набези има почти всеки месец, твърдят наблюдателни жители на селото. Групи от хора с лопати и фенерчета покрай чешмите са честа гледка, разказват местните.
Търсенето на злато се възродило наскоро, след като в иманярските среди се заговорило как столичани намерили златна монета от турско време. Мълвата, че под арбанашките чешми може да има цели сандъци с жълтици от благородния метал бързо се разнесла сред търсачите на ценности.
В Арбанаси смятат, че неканените гости търсят турско злато, известно като съкровището на Рустем Паша. Великият везир бил назначен за управител на земите около поробената българска столица Търново с ферман на султан Сюлейман Великолепни през 1538 г.
Една от популярните легенди за селото разказва как Рустем Паша решил да прати сандъци със злато хем да се отблагодари на султана, хем да се докаже като добър управник, който знае как да събира данъци. Времената били бедни и войската решила да плячкоса златото. Рустем паша обаче научил за кражбата и мигновено пратил хора, които завардили проходите. Войниците се изплашили и решили да заровят златото под земята, за да се спасят. Преданието говори, че монетите били под чешми край селото.
В научните среди обаче са скептични към вероятността разкопаните местности да крият подобно съкровище. „Двете чешми са строени през XIX век. Край тях отдавна се копае – още от 90-е години на миналия век има иманярски набези. Досега не се е случвало някой да е намирал злато”, обясняват археолози от Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Районът, където златотърсачите търсят злато, дори не е сред археологическите обекти. За последно разкопки там са правени през 70-е години на XX век.