Копие от знамето на Карловския революционен комитет се вее на новото кръгово кръстовище в западната част на Карлово, съобщиха от общината.
Флагът е с размери 3х5 метра, двулицев. Монтиран е на 11-метров масивен стоманен пилон. На върха е поставен 50-сантиметров позлатен кръст, ориентиран на изток. Православният символ е изработен и дарен на община Карлово от местната фирма „Люб и синове“ ЕООД.
На церемонията по издигане на знамето, състояла се днес на новото кръгово кръстовище, присъства цялото ръководство на община Карлово, представители на бизнеса, общественици, младежи с четнически униформи от град Клисура, граждани на Карлово.
ИСТОРИЯТА: Идвайки преди Априлското въстание 1876 г. в Карлово, Апостолите на Панагюрския революционен окръг – Георги Бенковски и Панайот Волов, нощуват в къщата на Ганьо Маджареца – главен куриер на вътрешната революционна организация в Тракия. В дома те виждат и много харесват знамето на Карловския революционен комитет. Затова дават заръка на дъщерята на Маджареца – Мария, която го ушила, да изработи същото за Четвърти революционен окръг. В навечерието на Великден знамето с извезани “Свобода или смърт“, е готово. На 4.04.1876 г. Ганьо Маджареца и Панайот Волов го носят в Панагюрище. По неговия еталон, Бенковски заръча на учителката Райна Попгеоргиева да ушие главното знаме на 4-ти революционен окръг.
Преждевременното обявяване на 20 април в Копривщица на въстанието изненадва Бенковски и Волов и когато те получават прочутото кърваво писмо от Тодор Каблешков, главното знаме на бунта все още не е готово. Затова, заедно с Георги Икономов, надяват флага на Карловския революционен комитет на едно неокастрено дърво и с него обявяват бунта в средногорското градче. След освещаването на 22 април на главното знаме на 4-ти революционен окръг от поп Грую Бански, то е връчено от Георги Бенковски на Райна Княгиня, която го развява горда пред въстаналите панагюрци. Знамето на Карловския революционен комитет става знаме на Хвърковатата чета на Георги Бенковски и се носи от знаменосеца на четата Крайчо Самоходов по време на походите и боевете с башибозука в Средногорието. По-късно пряпорецът се загубва след разгрома на четата и смъртта на войводата в Тетевенския Балкан. Оригиналният байрак на Карловския революционен комитет обаче остава невредим.
