Звезден отбор ще снима първия игрален филм за Петя Дубарова в Бургас. Подготовката започва през есента.
Автори на сценария са две заклети почитателки на Петя Дубарова – Нели Димитрова (“Love.net”, “Домашен арест”, “Връзки”, “Възвишение”) и Валентина Ангелова (”Под прикритие”, “Домашен арест”). Режисьор на филма ще бъде Александър Косев (”Столичани в повече”, “Домашен арест”, “Кантора Митрани”, “Дървото на живота”, “Връзки”, “Откраднат живот”).
Продуцент е бургазлията Николай Урумов (”Домашен арест”, “Кантора Митрани”, “България търси талант”, “Вила роза” и българо- руската продукция “Лабиринты любви”). Самият той, също като Петя, е възпитаник на Английската гимназия в Бургас.
Засега остава в тайна кой ще изиграе ролята на седемнайсетгодишната Петя, пише burgasdream.com.
Проектът “Петя на моята Петя” още преди година спечели доверието на сем. Дубарови, а преди дни получи и подкрепата на Националния филмов център, класирайки се на първо място в категорията нискобюджетни филми.
Заглавието е по едноименния разказ на поетесата, разказващ за двете същности на едно и също момиче. Петя е смятана за най-големия поетичен талант в българската литература. Мнозина виждат в нея бъдеща Елисавета Багряна или Маргарита Петкова. Тя слага край на живота си преди да навърши 18 г.
Ето и някои от стихотворенията на Петя Дубарова:
ЛУНАПАРК
Светлините са изплели светла кошница
и люлеят лунапарка си във нея.
И дърветата в зелените си нощници
не заспиват, а се смеят и се смеят…
По челото ми пробягват сенки алени
на усмивки и червени карамфили
и ме шарят със очите си запалени
тези малки и добри автомобили.
И от светлото си щастие изтръпнала,
напоена от вълната ярка,
аз превръщам се запалена от блясъка,
във немирна светлина от лунапарка.
ДОБРОТА
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!…
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!
