Любовната лирика на Евтим Евтимов е докосвала сърцата на милиони българи и се е превърнала в много шлагери. Поетът е роден на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело“ се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат.
Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955 – 58 г. и 1960 – 62 г. Секретар е на градското читалище „Братя Миладинови“ от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел „Поезия“ и директор на издателство „Народна младеж“ (до 1984 г.). Едновременно с това до 1975 г. е заместник-главен редактор на списание „Пламък“. От 1984 до 1988 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт“. От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие“.
Евтим Евтимов е автор на повече от 40 книги. Много от стиховете му са използвани като текстове за песни, превърнали се в хитове в България. Сред тях са „Високо“ (ФСБ), „Ако ти си отидеш за миг“ („Импулс“), „Грешница на любовта“ (Лили Иванова), „Горчиво вино“ (Панайот Панайотов, Веселин Маринов) и „Обич за обич“ (Деян Неделчев, Георги Христов).
Писателят си отиде на 8 юни 2016 година в София след тежко боледуване.
На днешната му годишнина, ето две от най-популярните му стихотворения, превърнати в любими песни:
ВИСОКО
Високо, високо, високо,
високо застани,
над завист и обида,
над дребните сплетни.
Високо, високо, високо,
над завист и обида.
Високо, високо, високо,
високо да те видя.
Високо, високо, високо,
над всичко днес бъди
и обич синеока –
звездите са звезди.
Високо, високо, високо,
и обич синеока,
звездите са звезди
защото са високо.
Да те видя – високо застани.
Да те видя – над дребните сплетни.
Да те видя – над всичко днес бъди.
Да те видя.
ОБИЧ ЗА ОБИЧ
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх…
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.
Финалът на националния конкурс „Кмет на годината“ 2020 наближава. Гласувайте за своя кмет на kmetnagodinata.bg.
