Звиница се слави като едно от най-големите села- производители на червена капия в страната. Някои от водещите фирми в България започват дейността си с именно с тяхната продукция. Селото се счита за Добруджата на Кърджалийска област. Местните казват, че благодарение на това селото им е живо. Всяка година се засаждат около 2-3 хиляди декара. Почти всяко семейство отглежда, някои по 2 декара, други стигат до 40. Производството на капия изисква много инвестиция. Част от хората нямат земи и са принудени да наемат от частници и от общината.
Засега сухото време не притеснява зеленчукопроизводителите от Звиница. Част от тях ползват услугите на „Напоителни системи”, а други се надяват на микроязовирите в района. „В сухо време става по- качествена капия, а и добивите са повече, стига да се полива изобилно. Но дано завали в скоро време“, обясняват стопаните. Те се опасяват, че към средата на август, ако продължава сушата, водоемите ще пресъхнат. А не всички имат достъп до съоръженията на „Напоителни системи”. По- заможните се ориентират към капковото напояване, така пестят от разходите за вода. „Не са малко разходите ни за обработка на земята, за торове и препарати, но най-вече за поливната вода, която достига и до 40 лв. на декар. Помпената станция повдига водата до бараж посредством електрически помпи, което оскъпява нейното потребление”, обяснява Мухарем Алиосман.
Това, което притеснява дребните земеделски производители не само от района на Звиница е невъзможността да се възползват от евросубсидиите. За тях става все по – трудно, особено ако нямат своя земя. Според местните сега са добре едрите земеделци и кооперациите, които имат значителни доходи и достъп до големи субсидии, но плащат еднакви осигуровки с дребните производители.
” Помощите трябва да отидат и при по- дребните стопани. Заради европейските субсидии кооперациите отглеждат само пшеница, слънчоглед и люцерна, което не изисква ръчен труд”, коментират още хората от Звиница.
“Така се погубва родното производство като се “дескриминират” дребните стопани за сметка на едрите. Това е и една от сериозните причини на българската трапеза родните зеленчуци да са кът”, подчертава един от малкото млади зленчукопроизводители Мухарем Алиосман и продължава. “Трудът не ни плаши,той осмисля живота ни, но от година на година обръчът се затяга. Мухарем и съселяните му се опасяват, че заради “окупирането на земите от кооперациите”, в следващите 10 години процесът на фалиране на дребните производители може да се задълбочи.
Продукцията, която произвеждат в Звиница е качествена. Фирмите, които започват бизнеса си с реколтата на селото, в последствие се оттеглят и започват собствено производство.Жителите на селото се надяват да дойдат сериозни инвеститори, които да отворят консервна фабрика или цех, където да пласират част от продукцията. Дойде ли септември населението в селото се увеличава тройно заради притока на сезони работници за бране на капия. Не са малко и прекупвачите, които пласират продукцията из цялата страна.
Ако Евросубсидиите не отидат при по-дребните стопани част от хората няма да могат да покриват разходите си и това ще ги принудени да търсят друго препитание извън пипера и тютюна. А отливът от традиционния отрасъл за Кърджалийско е много голям. В момента само 3 семейства в Звиница отглеждат тютюн.
За да се запази селото и спре процесът на обезлюдяване трябва алтернатива, някои смятат, че може да се заложи и на други дейности като селски, еко и поклонически туризъм.
Село Звиница е разположено в малка котловина в подножието на Източните Родопи. Намира се почти на средата на пътя между два областни центъра, отстои на 31 км Кърджали и на 26 от Хасково. Само на 15 км е и Скалният град на траките Перперикон, наблизо е и яз. Студен кладенец. Звиница впечатлява със своята зеленина, заради многобройните зеленчукови градини.
В мнозинството си местните жители са алевии (къзълбаши)- последователи на мистичния ислям, имат тюрбе-гробница на мюсюлмански светец в местността ‚Каз дере‘, която се оказа и праисторическа могила отпреди 7 хиляди години. Местни краеведи припомнят, че откритите там антропоморфен съд, изобразяващ Богинята Майка и култова масичка, се съхраняват в РИМ Кърджали.
„В района на Звиница имало живот през различни исторически епохи- праистория, по време на траките и римската епоха, на Византия и османците. Всички те са оставили своите следи. Днешното село е било основано в началото на XVI век и се наричало Боаджък, а в началото на 20 век е известно като Боджуклу. През 1934 то е преименувано на Звиница в чест на един от синовете на хан Омуртаг и баща на хан Пресиян. „Самото име идва от прабългарското Звинч, което е равнозначно на тюрското Севинч – Радост”, уточняват местни краеведи.
Днес постоянно живеещи в Звиница са над 450 души. В селото все още има детска градина, но основното училище е закритопреди 4 години, което е голямата болка на местните жители. Проблем е водоснабдяването с питейна вода особено през летните месеци. Два пъти седмично работи лекарски кабинет.Най- новата придобивка е многофунционалната спортна площадка. Голямото желание на местните е младите да не напуснат селото и не заминават на гурбет, а да продължат да се трудят в родния край. Една част от тях са в чужбина, предимно в Дания, където работят като разносвачи на вестници и кухненски работници.
Звиница се слави още и със своите щъркели. Оказа се, че в него гнездят най-много щъркели в страната. За тях има специално изградени конструкции по ел. стълбовете, където птиците си правят гнезда. Хората желаят да се поставят още десетина, за да има място и за новото поколение щъркели.
Звиница е също на трето място в националния фолклорен конкурс “Заблеяло ми агънце”. Читалище ” Васил Левски” в село Звиница получи признание за дейността си като се класира на трето място в националния фолклорен конкурс “Заблеяло ми агънце”, проведен по време на Националния събор на овцевъдите в България в град Лясковец. Баба Фатме участва в раздел за словесен фолклор, където представя традиции от бита на алевиите (къзълбашите) и песен свързана с овцата. А през 2014г. възрастната жена и покойният и съпруг Себахтин – Халваджъ достигат до областно ниво в Националната система “Живи човешки съкровища”, където представят нефесите и музиката на българските алевии.
Още новини от Кърджали и региона вижте ТУК
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.
