Днес имен ден днес празнуват хората с имена Владимир, Владимира, Владо, Владко, Владислав, Владислава, Господин. На 15 юли православната църква чества деня на Св. велик княз Владимир.
Владимир е старинно име, видоизменено от Владимер – “велик владетел”, “владетел на света”.
Св. велик княз Владимир е княз на Киев от 980 до 1015 г. Известен е с покръстването на Киевска Рус през 988. На негово име са наречени една от най-големите църкви в Киев и Киевския университет.
Днес празник има и Св. Юлита. Тя произлиза от рода на римски царе. Овдовява на млади години, като има само един тригодишен син Кирик. Живее в гр. Икония (област Ликаония) и цяла е предадена на Христовата вяра.
Когато при Диоклетиан започва гонение на християните и в Ликаонската област, Юлита бяга със сина си в Селевкия. Когато започват и там да преследват християните, тя отива в Килийския град Тарс. Но и там не може да се скрие и скоро е изведена със сина си на съд.
Управителят я пита за нейното име, род и отечество. Тя се нарича само християнка. Управителят тогава й отнема сина и заповядва да я бият с волски жили. Детето жално гледа майка си, плаче и иска да се изтръгне от ръцете, които го държат. Управителят се опитва да го погали, но Кирик с висок глас извиква: “Аз съм християнин, пусни ме при мама!” И взима с ръчичките си да драска управителя, като отвръща лице от него.
Озлобеният управител го блъска, Кирик пада, удря главичката си в каменните стъпала, обагря това място с кръвта си и предава Богу своята света и невинна душа. Виждайки как Кирик страда преди нея, св. Юлита се изпълва с радост и благодари на Бога, загдето нейният син се удостоява с мъченически венец. След много мъки и Юлита е посечена с меч. Това става през 304 година.
Телата на пострадалите за Христа майка и дете са хвърлени без погребение да бъдат изядени от зверове. Но две слугини нощно време ги взимат и погребват. Едната от тях доживява възцаряването на Константин Велики. Тя показва на вярващите мястото, където са погребани мъчениците и разказва за тяхното мъченичество. Мощите на светците са намерени нетленни. И до днес се смята, че са чудотворни. Част от тия мощи се намират в в църквата “Св. Богородица” в Охрид.
