Еньовден е! Днес Българската православна църква чества и рождението на св. Йоан Кръстител! На 24 юни е празникът на билките, слънцето, магията и вълшебствата. Според народните поверия от днес започва далечното начало на зимата, казва се: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето трепти, играе, и който види това, ще бъде здрав през годината.
Традиции и обичаи
Билките са най-лековити в нощта срещу Еньовден, защото сутрешната роса крие магия. Затова още преди изгрев слънце баячки и гадателки отиват на полето и берат чудодейните растения, от които правят вълшебни цярове. Лечебните треви трябва да наброяват 77 и половина. 77-те лекуват определени болести, а половинката е лек за страшната и неизлечима болест. Коя е тя, обаче, никой не знае.
От билките са правят китки – толкова на брой, колкото са членовете на семейството, и се завързват с червен конец, след което се оставят да пренощуват отвън, а на сутринта по тях се гадае за здравето на човека, на когото са наречени. След това се закачат в дома и се използват през цялата година за лечение на болните. Освен китките, от останалите събрани билки и цветя се прави голям Еньовски венец, през който минават всички, за да бъдат здрави през цялата година.
Магията
Цветята, билките и тревите, събрани на Еньовден, притежават не само лечебна, но и магическа сила. Момите, които страдат от несподелена любов, могат да си върнат радостта от живота с помощта на тинтява, комунига, вратига, чернотрън, дилянка, тъжец, пелин и други билки, които освобождават човешката душа от унищожителното чувство. Баячките и знахарките, от своя страна, забъркват любовни отвари, като ги приготвят на бавен огън и в нови глинени съдове.
Ладуване
Известен е и обичаят Ладуване, свързан с ритуала Еньова буля. Жените в селото преобличат с хубави одежди някое малко момиче и му слагат червено було. Понасят го сред нивите и по улиците, като съпровождат минаването си с песни, за да бъде плодородна земята, а неговите думи се приемат за предсказания. След като приключат с обхождането на селското землище, девойките започват гадаенето за женитба. Те хвърлят своите китки в смълчана вода още предходната вечер. На всяка китка има пръстенчета, които са наречени на ергените. “Еньовата буля” започва да вади китките една по една, а момите пеят песни за имотност и женитба.
Според народните поверия в нощта срещу Еньовден щастието може да се усмихне и на тези, търсещи скрито имане. На този ден над мястото, където е заровено златото, свети син пламък, а пазителите на жълтиците – страшните таласъми, са напълно безопасни.
В някои части на страната празникът е известен и като Среди лето, Иван Бильобер, Яневден и Иванден. На Еньовден отбелязваме и Деня на българското лекарство, както и Празник на фармацевтите.
На Еньовден празнуват всички, които носят името: Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана, Биляна.
