Изравнителната субсидия от държавния бюджет към общините през 2024 г. почти не расте в сравнение с предходната година. Същото важи и за целевата субсидия за капиталови разходи, която остава на същото ниво – 426,31 млн. лв., след като през 2023 г. размерът ѝ се увеличи с цели 43% спрямо 2022 година. Важно е обаче да се отбележи, че този трансфер не е единственият механизъм държавата да финансира капиталови разходи на общинско ниво. В закона за държавния бюджет за 2024 г. е разписана детайлна инвестиционна програма за общински проекти, чиято стойност надвишава значително субсидията за капиталови разходи. Това отбелязва анализ на Теодор Недев от Института за пазарна икономика.
Новият модел за финансиране на общински проекти допълва и в някакъв смисъл измества целевата субсидия за капиталови разходи, като поставя и въпроса дали финансирането към общините трябва да претърпи промени, така че да включи и списъка с общинските проекти в един общ модел на финансиране. Въпреки това, отчитайки, че новият модел да финансиране на общински проекти – с квоти за всяка община и прилагане на списък в бюджета, е възможно тепърва да търпи развитие, е важно да погледнем към детайлите на „традиционната“ целева субсидия за капиталови разходи.
Целевата субсидия за капиталови разходи се състои от два компонента – основен и допълнителен. Основният компонент разпределя средствата от субсидията измежду общините, отчитайки техните нужди според различни критерии, разглеждани с различна тежест. Например броят на населените места с над 10 души има тежест от 45%, дължината на общинските пътища – 25%, броят на населението – 25%, а територията – 5%. Колкото по-голям е делът на всяка община по тези показатели спрямо общото за страната, толкова повече средства получава тя по този компонент от субсидията, защото с по-големия брой селища, население, пътна мрежа и територия са свързани с по-високи инвестиционни нужди.
Допълнителният компонент върви ортогонално на това схващане със своя изравнителен характер, понеже заделя допълнително средства за общините, попадащи в 4-та и 5-та категория в категоризацията на общините според чл. 36, ал. 2 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Категоризацията е изготвена на база множество индикатори в различни групи – демографски (например брой на населението, отношението между възрастовите групи 65+ години и 15-64 години), урбанизационни (например дял на масивните и стоманобетонните жилища), инфраструктурни (например гъстота на държавната пътна мрежа, степен на газификация, достъп до канализация и интернет, брой лечебни заведения и детски градини), социално-икономически (например данъчни приходи, заетост, безработица) и територия. Четвъртата и петата категория включват най-слабо представящите се общини по всички тези индикатори, затова и допълнителният компонент на капиталовата субсидия цели да ги компенсира.
В номинално изражение, най-висока е субсидията към Столична община (23,46 млн. лв.), следвана от тази към общините Кърджали (6,45 млн. лв.), Габрово (6,08 млн. лв.), Стара Загора (5,88 млн. лв.) и Варна (5,79 млн. лв.). В челната петица се нареждат именно големи областни центрове, защото те имат предимство в критериите, заложени в основния компонент на субсидията, особено население и пътна мрежа. Най-ниските субсидии се намират в общини като Челопеч и Чавдар (по 220 хиляди лв.), както и Кричим, Антон и Копривщица (по 260 хил. лв.).
Въпреки че общата стойност на субсидията остава непроменена през 2024 г., на общинско ниво това не важи – някои общини са получили по-малко, а други повече. В общо 47 общини капиталовата субсидия е по-ниска спрямо 2023 г., като най-големи понижения бележат общините Трекляно (-17,2%), Гурково (-12,8%), Трън (-8,9%) и Земен (-7,4%). Най-високо е увеличението при общините Мирково (8,5%), Божурище (7,2%), Пещера (7%) и Сливница (5,8%). Измененията на общинско ниво могат да се обяснят с промени в относителната позиция на различните общини в индикаторите, разглеждани в основния компонент. Ако дадена община има например относително по-малко население или селища с над 10 души спрямо останалите в сравнение с 2023 г., то по механизма тя ще получи и по-ниска субсидия.
Отнесено към населението, през 2024 г. средният размер на капиталовата субсидия е 66,13 лв. на жител, като в точно 50 общини тази стойност е по-ниска. Най-ниска субсидия средно на човек получават общините Пловдив (16,57 лв./човек), Варна (18 лв./човек), Ямбол (18,04 лв.), Добрич (18,22 лв.) и Столична (18,27 лв./човек). Това се дължи на високия брой на населението им, както и на факта, че областните градове не получават компенсациите за четвърта и пета категория. Нещо повече, при първите четири в тази група играе роля и много малката им територия, особено при Пловдив, Добрич и Ямбол, където градският център и периферията (т.нар. селска територия) са поместени в отделни общини. Най-висока субсидия на човек получават общините Трекляно (1830,53 лв./човек), Ковачевци (774,84 лв./човек), Невестино (727, 96 лв./човек) и Трън (658,65 лв./човек) – това са слабонаселени общини, които получават и бонус поради категоризацията им.
