На тазгодишния зрелостен изпит по български език и литература (БЕЛ) отново най-високи са средните резултати в столицата и област Смолян – единствените над „Много добър 4,50“. Темата коментира Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Средните резултати по училища, общини и области не са толкова показателни, тъй като изпитите не могат да се сравняват през годините. Прагът от тройката обаче показва колко ученици не могат да минат абсолютния минимум на знания и базова грамотност. През 2026 г. той е средно 11% в страната. Областите с най-висока средна оценка – Смолян и столицата – са и с най-нисък дял на учениците със „Слаб 2“ – по 5%. В другия край на тази класация обаче са притеснителните резултати. В цели четири области делът на оценките „Слаб 2“ е 19-20% – Шумен, Разград, Пазарджик и Хасково. Това означава, че всеки пети ученик в тези области е с двойка по български език и литература. Тези данни показват и сериозно влошаване спрямо миналата година, когато толкова много слаби оценки има само в Шумен и Разград, при същия среден дял за страната.
Проблемът е, че българската образователна система не създава достатъчно стимули за повишаване на качеството на средното образование и на грамотността на учениците. Финансирането и управлението на училищата са слабо обвързани с реалните образователни резултати, а при трайно слабите училища липсват механизми за ранна намеса и подобрение. В резултат системата често възпроизвежда натрупаните дефицити вместо да ги преодолява, което личи както от високия дял на функционално неграмотните ученици (в PISA – над половината), така и от големите различия в резултатите между училищата.
Необходими са няколко ясни промени:
- Механизъм за ранна намеса при трайно слабите училища. Изследване на ИПИ показа, че много училища (над 100) са слаби в продължение на години, а разговорите с директори разкриват, че проблемът често е елементарна неграмотност, а не трудността на матурите. Днес системата не предлага механизъм за наваксване на тези пропуски и в редица случаи учители по БЕЛ в 12. клас на добра воля и буквално учат зрелостници да четат и пишат. При трайно ниски резултати в едно училище трябва да има задължителен план за подобрение, външна подкрепа, възможност за командироване на силни учители и директори, а при липса на напредък – смяна на ръководството или преструктуриране и закриване на училището.
- Финансиране според добавената стойност. Училищата трябва да бъдат стимулирани не само за броя ученици, а за реалния им напредък. Моделът на добавената стойност отчита откъде тръгват учениците и колко ги развива училището, което позволява именно училищата с най-слаби ученици да бъдат възнаграждавани, когато постигат значимо подобрение в грамотността и резултатите. Това създава силен стимул за качество, а не за формално изпълнение на изискванията.
- По-добро съответствие между професионалното образование и пазара на труда. Все още има голяма концентрация на ученици с ниски резултати в професионалното образование, което през последните десетилетия загуби значителна част от престижа си. Необходим е по-широк обхват на образованието чрез работа (дуалното обучение), качествено професионално ориентиране и по-гъвкаво отраслово обучение, така че професионалните гимназии да подготвят учениците за реално търсените професии и да повишават мотивацията им за учене. Индексът на ИПИ за съответствието на професионалното образование и профила на икономиката и през 2026 г. показва, че съответствието между професионалното образование и нуждите на икономиката остава ниско и изисква целенасочени реформи.
Високият дял на слабите оценки, още повече в няколко региона, прави предприемането на тези мерки неотложно. Това не е временен проблем, а симптом на трайно натрупвани дефицити, които системата не успява да преодолее. Докато част от училищата постигат отлични резултати, други години наред остават без реална промяна, а учениците завършват средно образование без базови умения за четене, писане и разбиране на текст. България има нужда от образование, което не просто дипломира, а гарантира, че всеки ученик достига минималното ниво на знания и умения, необходимо за пълноценно участие в обществото и икономиката.
