Най-общо очакванията след форума “Финансова автономност на българските общини в съответствие с европейските практики и стандарти” могат да се обобщят в две насоки – да се чуят различни гледни точки за преодоляването на съществуващите правни, административни и оперативни пречки пред общините за по-пълноценното осигуряване на местното финансово управление и за възможните направления за гарантиране на финансовата автономност и повишаване на собствените приходи в местните бюджети.
Клаудия Лучиани бе категорична, че децентрализацията е изключително важен процес. “Това е предизвикателство и в други държави, но в моменти на кризи има възможност за по-смели решения и преструктуриране. Реформите не винаги са атрактивни и не попадат на първите страници, но са перспектива за по-дългосрочни ползи”, каза тя.
Реформи и еврото
По отношение на осъвременяването на разпоредбите на Закона за местните данъци и такси зам.-министърът Людмила Петкова смята, че е нужна цялостна актуализация, предшествана от прецизна оценка на въздействието и широко обществено обсъждане. Тя увери, че Сдружението ще бъде привлечено в процеса по въвеждане на еврото, предвид нуждата от цялостно преструктуриране на системата на местните финанси.
“Нужни са реформи в бъдеще, промени в закони и в Конституцията, за да функционира ефективно местното самоуправление”, заяви проф. Емилия Друмева. Тя е категорична, че общинските съвети трябва да могат пряко да сезират Конституционния съд за противоречия на нормативни актове, касаещи работата на общините, с основния закон на държавата.
Гласът на Европа
В работата на форума с презентации се включиха трима консултанти на Съвета на Европа, ангажирани в изпълнението на проекта “Развитие на фискалната децентрализация и подобряване на финансовото управление на местно ниво в България”. Те окуражиха НСОРБ за предприетите досега действия и заявиха пълната си подкрепа в трудния процес на прецизен анализ и оценка на събраните данни.
Габор Петери, експерт фискална децентрализация и управление на публичните финанси, съавтор на изследването е “Устойчиви местни финанси в ЕС” заяви: “Задачата, която сте си поставили, е доста амбициозна. Нашата цел е да направим тази идея реалност. Не искаме да даваме решения за общините и правителството, ще предложим механизъм за подобряване на координацията и сътрудничеството. Когато говорим за по-високо ниво на споделени приходи, трябва да отчитаме специфичните характеристики на различните общини. Няма общовалидно решение, а фискална и институционална рамка за децентрализация. Не вярвам в радикалните промени, системата на местното самоуправление не трябва да бъде подложена на радикални реформи. Но сега е моментът да се настоява за неща, които могат да доведат до промяна”.
Габор Петери бе категоричен, че финансовата децентрализация не е самоцел, а средство за гарантиране на по-добри и ефикасни регионални услуги, за по-ниско ниво на корупция. При изготвяне на модел на децентрализация трябва да бъдат взети под внимание множество фактори, които оказват влияние върху процеса, но и могат да бъдат засегнати от него. Това ще бъде основната задача на консултантите от Съвета на Европа, които ще работят с НСОРБ и две министерства – на финансите и на регионалното развитие и благоустройството по изготвяне на механизъм за финансова децентрализация у нас.
Чуждият опит
Виери Чериани е експерт към Съвета на Европа, представи накратко пътя, извървян от Италия за въвеждане на фискалната реформа от 2009 – 2010 г. Нейната цел е прилагане на система за оценка на реалните разходи, необходими на общините за предоставяне на определен пакет публични услуги. Тази оценка стои в основата на разработването на справедлива и ефективна система за преразпределяне на средствата, предоставяни от държавата.
Специфично за страната е, че общините вече са имали доста голяма данъчна автономия (от 1998), базирана на приходи от данък върху недвижимите имоти и общински данък върху националния ДДФЛ. Техническата обосновка на реформата преминава през идентифициране на функциите на общините, събиране на данни – официални и със специализиран въпросник, формиране на клъстери от общини, на база общи характеристики и обвързаност, и оценка на параметрите на разходите чрез регресионен анализ.
Важен момент в реформата е намирането на решение за изравняване на регионалните дисбаланси.
Виери Чериани представи и опита на Литва, която започва реформа за изравняване на регионалните различия през 2018 г., с подкрепата на Европейската комисия и под надзора на Службата за подкрепа на структурните реформи.
Установено е, че сред причините за финансовите дисбаланси в местното самоуправление в Литва са фактори като застаряване на населението и интензивните миграционни процеси към чужди държави и по-големите градове. Така намаляването на работоспособното население в цели региони води до нужда от повече обществени услуги, респективно разходи, както и до намаляване на евентуалните приходи от данъка върху доходите.
Направен е изводът, че тези фактори могат да наложат преразглеждане на общинските отговорности, на пакета публични услуги и респективно – на териториалната консолидация. Пристъпва се към създаване на нова система за изравняване. Процесът започва с определяне на услугите, включени в анализа, събиране на информация и изчисляване на разходните и фискални дисбаланси. Клъстерният анализ определя 4 групи общини: големи градове, преобладаващо градски общини, преобладаващо селски, курорти. След оценката на всяка група общини се разписва политически сценарий за бъдещата реформа. Процедурата завършва с техническо обучение на служителите, които ще прилагат на практика новия модел на финансово управление.