От днес Русия наложи забрана на износ на пшеница, ръж, ечемик и царевица до 30 юни и на захар до 31 август. Това ще повлияе на много страни, които доставят от нея. Русия е един от най-големите износители на пшеница в света. Най-големите вносители на руска пшеница пък са Турция, Египет, Казахстан и др. Половината от тях са големи държави с население над 100 млн. души. Освен инфлация, това означава и глад за жизнено необходими продукти. Страните ще бъдат принудени да внасят от други държави, разбира се, при други условия.
Статистиката показва, че американците, които се смятат за житницата на света се очаква да изнасят 22 млн. тона, или по-малко от половината от общото количество на Русия и Украйна. Канада трябва да изнесе около 15,2 млн. тона, а ЕС – 37,5 млн. тона.
Износ на селскостопански продукти както от Русия, така и от Украйна към днешна дата е преустановен. Двете държави общо са изнесли около 2/3 от планирания износ до новата реколта пшеница. 1/3, или 13 млн. тона, още е в складовете. Украйна, която е житницата на Европа, е изнесла 50% от планираните 32 млн. тона царевица. Останалото няма пристанище, през което да излезе. Страната е изнесла едва около 50% от планираните 3.5 млн. тона олио. Експерти прогнозират пред Kmeta.bg, че ако войната продължи, ръст на цени на пшеница, царевица и олио е неминуем. Напълно е възможен и недостиг. Денят, в който руските сили нахлуха в Украйна, осуети глобалните доставки на зърно и цената на пшеницата скочи до най-високите си нива от 2012 г. насам. Сега с всеки ден и час цените на световната борса се движат непредсказуемо.Наши икономисти вече апелират правителството да спре износа, докато не гарантира нашия пазар. Вероятно през май ще се наложи актуализация на бюджета, няма да има време да се чака до юли.
Въпреки че България не е зависима от вноса на пшеница, царевица и слънчоглед от Украйна и Русия, скокът на зърнения пазар пряко ще се отрази на джоба на българина. Единствено в сравнително малки количества от Украйна се внася слънчогледово семе за преработка. То обаче не е в количества, които могат пряко да повлияят върху преработвателните мощности на страната или на производството на олио. Дори да изнасяме, произвеждаме прекалено големи количества, за да задоволим собственото си потребление. Мелниците ни са зависими единствено от специфични сортове пшеница със специфични показатели, които обаче не идват от района на военния конфликт. Така че по отношение на хлебопроизводството у нас няма поводи за притеснения. Въпреки данните обаче – спекулата у нас, каквато се видя при олиото, със сигурност ще се повтори с основни продукти през следващите месеци.
