Държавата отново ще преработва проекта на Национална здравна стратегия, която трябва да действа до 2030 година. До тогава е предвидено да бъдат похарчени 100 милиарда лева за подобряване на здравето на населението. Вече три години обаче приемането на стратегията се бави, а тя е ключова за изпълнението на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост. Въпреки това и тази седмица депутатите от парламентарната здравна комисия върнаха отново на поправителен написаният и вече връщан за преработване стратегически документ – през януари миналата година Народното събрание го върна на министерството на здравеопазването. Този път освен експерти от ресорното министерство, трябва да участват депутати от здравната комисия и медицински специалисти.
Последната редакция на проекта предизвика критики от страна на много от експертните медицински съвети. Не успя да събере и подкрепа от депутатите в здравната комисия. Парламентаристите се обединяват около идеята, че е нужно премахване или изцяло преработване на системата на клиничните пътеки, тъй като тази в момента не работи. Като проблемни моменти в проекта бяха посочени и възможността Здравната каса да избира с кои лечебни заведения да сключва договори и преходът към генерично заместване в лекарствената политика.
“Здравната стратегия е единственият документ, който е индикатор за изпълнение на Плана за устойчивост, който трябва да бъде одобрен от Народното събрание”, изтъкна заместник-министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов. Сред поставените цели в документа са устойчивото подобряване на здравето на нацията, фокус върху здравните резултати и намаляване на неравенствата. Парите, които общо надхвърлят 100 млрд. лева, трябва да дойдат от бюджета, европейски фондове, ПВУ и други международни финансови източници.
Доц. Васил Трайков от Дружеството на кардиолозите в България обърна внимание, че в стратегията сърдечните заболявания не са застъпени. От дружеството предлагат да се включат мерки за ранен достъп до терапия, качеството на живот и средата, развитие на персонализираната медицина и др. Д-р Николай Шарков от Българския зъболекарски съюз коментира, че стратегията съдържа много малка част от необходимото по отношение на оралното здраве и не отразява препоръките от доклада на СЗО по темата от края на 2022 г. Свилена Димитрова от Българската болнична асоциация каза, че в здравната стратегия няма и дума за частните лечебни заведения, а те са 40% от болничните структури у нас.
Критики бяха отправени за това, че не е поставен акцент върху намаляване на доплащането за пациентите. Липсва и анализ на постигнатите цели от предходната стратегия, а без такъв анализ писането на документи по 800 страници е безсмислено. Голяма част от текстовете пък са с общ, пожелателен характер, липсва информация кой ще разработва конкретни мерки, кой ще ги изпълнява и какви ще са индикаторите за отчитане на резултати.
