Над 64 представители от 37 общини взеха участие в заседанието на Постоянната комисия на НСОРБ по европейски и национални фондове, механизми и инструменти. От 2022 г. насам към общините са обявени за кандидатстване 14 процедури за набиране на проекти на обща стойност 3.65 млрд. лв. Очаква се обявяването на още 4. За краткия период общините са подготвили и депозирали 4215 проекта (колкото за цял програмен период по всички европейски програми), което показва колко мотивирани са местните власти като бенефициенти.
Депозираните общински проекти са на обща стойност 6.4 млрд. лв. със заявена безвъзмездна финансова помощ (БФП) от 6.27 млрд. лв. или със собствено участие от страна на общините от над 132 млн. лв. Заявената БФП по подадените проекти надвишава с около 1.7 пъти разполагаемия по процедурите бюджет. Одобрените за финансиране общински проекти са 3 920, което прави успеваемостта 94%.
183 общини са сключили 632 договора на обща стойност 1.45 млрд. лв. със стойност на БФП от 1.37 млрд. лв. и съфинансиране от 87 млн. лв. Ниският брой на сключените от общините договори е в резултат на твърде дългата оценка и все още нестартиралото договаряне по три процедури – две за ЕЕ на жилищните сгради и една за енергийно ефективното улично осветление. По тях следва да се договорят над 1 040 проекта за около 1.3 млрд. лв. С прибавянето на приключилата в края на м. октомври 2024 г. и спряната процедура за социалните услуги, общата стойност на бъдещото договаряне ще бъде почти 2 млрд. лв.
Според анализа на НСОРБ процесите по оценяване и договаряне на проектите отнема твърде дълъг период – от 7 до над 15 месеца. Разчетите показват, че рискови за изпълнение ще са всички проекти, договорени след първото тримесечие на 2025 г. Под въпрос е и административният капацитет на всички нива за последващата им реализация. Изтъкнати бяха казуси с липсата на ефективна кореспонденция и обратна връзка от централната администрация, поставянето на твърде кратки срокове за коригиране на общинските проекти, както и изпълнението на проектите по отношение на формирането на екипите им.
“Изкуственият интелект няма да замени човека на този етап, но може да направи работата ни много по-лесна и ефективна. Можем да постигаме повече успехи и да не изпускаме възможности”, заяви заместник-кметът в Столична община по европейски политики, международна дейност и туризъм, Никола Барбутов, който заедно с колегата си заместник-кмета по дигитализация Иван Гойчев, представиха опита на столицата по внедряването на Chat GPT в административните процеси и оптимизацията на процедурите. Проектът е реализиран по линия на инициативата “Пясъчник за иновативни решения”, стартирала през есента на 2020 г. и част от Плана за действие по изпълнението на Стратегията за дигитална трансформация на София (СДТС). Екип в общината следи и допълва базата данни за актуална информация по програмите с европейско финансиране. Целта е ако общински експерт има нужда от информация за финансиране на определена услуга, да имат чат агент, който да го консултира с потенциалните възможности.
Интерес предизвика презентацията на заместник-кметовете при употребата на изкуствения интелект (ИИ) в реално време чрез примери – финансиране на социална услуга в Ловеч, изграждане на спортна площадка в Пещера и др.
“При ползване на решенията от ИИ, те задължително трябва да бъдат потвърдени от човек”, напомни Иван Гойчев регулацията на ЕС за употребата му.
