Инвестициите и през 2024 г. се концентрират в няколко големи града и силно индустриализирани общини, докато голяма част от страната остава в периферията на капиталовите потоци. Това сочи анализ за инвестициите в общините на Института за пазарна икономика.
София е безспорният лидер, но погледът към данните по общини показва далеч по-разнообразна картина – с малки индустриални центрове, които излизат напред по инвестиции средно на човек от населението, и с цели региони, където активността остава трайно ниска. След раздвижването през 2022-2023 г. обаче започва нов период на потиснати инвестиции в много региони, което застрашава средносрочната конвергенция.
Най-голям е размерът на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в Столична община – 9,1 млрд. евро., далеч пред Пловдив (над 1,1 млрд. евро.) и Варна (почти 700 млн. евро), като само в тези три общини нефинансовият сектор реализира над ½ милиард евро инвестиционни разходи. В тях са концентрирани малко над половината от всички разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в цялата икономика на България. В четири общини разходите за ДМА не достигат 1 млн. евро., а броят на тези с под 10 млн. евро е 115. В 11 общини пък данните за инвестиционната дейност на нефинансовите предприятия са конфиденциални, тъй а като в тях има само една или няколко големи компании.
Общият размер на инвестиционните разходи за последните пет години извежда на преден план също и водещата роля на големите градски общини. В периода 2020-2024 г. в столицата нефинансовият сектор е инвестирал почти 32 млрд. евро, в Пловдив – над 4,5 млрд. евро във Варна – 2,7 млрд. евро, в Бургас – 1,9 млрд. евро в Русе – 1,2 млрд. евро.
Прави впечатление също, че сред 15-те общини с над ½ млрд. евро кумулативни инвестиции за петте години са не само областни центрове, но и Елин Пелин, което сочи ключовата роля на общината в широката периферия на столицата. В топ 20 пък влизат още малки общини със силни местни икономики – Марица, Раднево, Казанлък, Несебър. Същевременно, в 122 общини са инвестирани по под 50 млн. евро за петгодишния период.
Претеглени спрямо населението обаче на челните места и през 2024 г. излизат няколко малки общини – варненският индустриален център Девня (9,9 хил. евро./човек), Козлодуй (7,7 хил. евро/човек), Божурище с индустриалната си зона (7,5 хил. евро/човек). Столицата излиза чак на четвърто място със средно 7 хил. евро на човек от населението, следвана от Елин Пелин със силната складова база и логистика (6,5 хил. евро/човек). Водещите пет общини, заедно с Раднево, са и единствените, за които има публикувани данни (Мирково и Пирдоп, за които данните са конфиденциални, вероятно също са с високи инвестиции), при които разходите за ДМА надхвърлят 5 хил. евро на човек от населението.
С над 2 хил. евро на човек от населението са други 55 общини, сред тях както областни центрове, така и малки общини със силно представени промишленост и енергетика. Остава и голям броят на общините с ниски инвестиции – с под хиляда евро на човек са 96 общини, почти всички с ниска степен на икономическо развитие, което създава сериозни пречки пред сближаването им с лидерите в средносрочен план.
За разлика от 2023 г. през 2024 динамиката на инвестициите е разнопосочна, като разходите за ДМА нарастват в 131 община, а спад е регистриран в 117. Трябва да отчетем, че през 2023 г. имаше значителна повишение на инвестиционната активност, така че спадът през 2024 г., особено на фона на забавянето на ръста и затрудненията на преработващата промишленост е до голяма степен закономерен. Очаквано най-големите увеличения са в малки общини, като Георги Дамяново ръстът е 413%, в Якоруда – 247%, в Чупрене – точно 200%. В столицата повишението е с 27% спрямо предишната година, във Варна – с 19%, а Пловдив регистрира спад с 14%. Оформят се големи клъстери с намаляващи инвестиции в голяма част от Северна България, както и в широките периферии на Пловдив, Сливен, Кърджали и Кюстендил на юг.
Забавянето на инвестициите в по-слабо развитите региони поставя под съмнение потенциала за конвергенция през следващите няколко години. Значителните предизвикателства пред преработващата промишленост – основен източник на инвестиции извън големите градски общини – означават, че потоците най-вероятно ще са потиснати още известно време.
