Петиция срещу планирания лифт до Бунарджика постави началото на обществен спор в Пловдив още преди да има готов идеен проект. За гражданската инициатива съобщи Дарик, след като Общината обяви процедура за проектирането на висяща пътническа въжена линия до високата част на хълма.
Предварителното намерение е въжената линия да свърже ниската паркова част на Бунарджика с мемориалната зона на върха. За възможно начало се посочва районът около бул. „Руски“ или ул. „Волга“, но проектантът ще може да предложи и друго място, ако обоснове избора си. Той трябва да определи точното трасе, разположението на станциите, броя и капацитета на кабините, скоростта и времето за пътуване.
Работата е разделена на два етапа. Първият включва допълнителни проучвания, предложение за виза за проектиране, идеен проект и триизмерна визуализация, която трябва да бъде представена пред обществеността. Едва след необходимите съгласувания може да се пристъпи към технически проект с конкретните параметри на съоръжението. Срокът за изпълнение на договора е 12 месеца. Това означава, че към момента няма окончателно трасе, избрани станции, определен брой кабини, разрешение за строеж или обявена стойност на самото изграждане. Няма и осигурено финансиране за реализацията на лифта. Процедурата е за изработване на проект, върху който тепърва трябва да се произнесат институциите и гражданите.
Съпротивата срещу намерението е свързана основно със специалния статут на Бунарджика. Хълмът на Освободителите е обявен за природна забележителност през 1995 г. и обхваща площ от 220 декара. Целта на защитата е да бъдат запазени сиенитните скали, природната среда и характерният градски пейзаж. В скалистите части се срещат редки, защитени и ендемични растителни видове.
Действащият план за управление не изключва възможността за лифтово съоръжение. В него като варианти за достъп до високата част на хълма са разгледани въжена линия, фуникуляр, кула асансьор, трамвай-лифт и електрически наземен транспорт. Документът отчита необходимостта хората с увреждания и затруднена подвижност да имат по-лесен достъп до мемориалната зона.
В същото време условията са строги. Трасето не трябва да преминава над южната скалиста зона, където са концентрирани най-много защитени и ендемични видове. Проектът трябва да бъде съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство и с екологичните институции, като се сравнят въздействията и на алтернативни решения за достъп.
Планът поставя и конкретни ограничения: съоръжението не трябва да засяга съществуващите скални разкрития, да уврежда видове с висок природозащитен статус или да променя с повече от 1% покритието с едроразмерна растителност.
Особено важно условие е общественото мнение. Реализация на лифт се допуска след представително проучване сред жителите на Пловдив, проведено по утвърдени правила. Единствено интернет анкета не се приема за достатъчна основа за решение. Така спорът за Бунарджика започва преди същинския проект. От едната страна е идеята за по-достъпен маршрут до върха за възрастни хора, семейства с деца, туристи и хора с ограничена подвижност. От другата са опасенията за намеса в защитена територия, бъдещата цена и поддръжка на съоръжението, както и въпросът дали няма по-щадящи решения.
Предстоящото проектиране трябва да даде част от липсващите отговори. Едва когато бъдат представени трасето, размерите на станциите, необходимите строителни дейности, въздействието върху растителността и прогнозната цена, пловдивчани ще могат да обсъдят конкретно предложение, а не само обща идея.








