Вицепремиерът и министър на околната среда и водите Борислав Сандов в интервю за Kmeta.bg – за прехода към чиста енергия, за местните лобита, за новите технологии и инвестиции и кои са пропуските в работата на МОСВ, които все още не е успял да изчисти:
– Министър Сандов, как виждате прехода към чиста енергия?
– Ако се придържаме към взетите вече решения на ниво ООН и ЕС, трябва много бързо да намерим начин за преход към нисковъглеродна икономика, за да постигнем целите си. Отделно, държавите след пандемията и икономическите щети получават финансови стимули, с които да подсилят този преход. Сега с войната, това обаче е недостатъчно и трябва да положим допълнителни усилия. Виждам и ролята на частния сектор в тази посока и се радвам на техните мерки, защото имаме възможността да извършим трансформацията по-бързо.
– В този контекс, развитието на регионите е особено важно. Как гледате на идеята на Боян Томов за дигитална инвестиционна карта на регионите?
– Дигиталната трансформация е ключов важен партньор в зелената трансформация. От една страна, това са всички възможности за управление на мрежата, на процесите, от друга, това е ефективност, включително енергийна, а от трета страна, това дава по-голяма прозрачност и възможност за информираност, за процедурна бързина и за въвличане на обществото, защото хората ще имат по-лесен достъп до информация, ще бъдат по-мотивирани, което е катализация на процеса.
– Какви пропуски в работата на МОСВ останаха, които още не сте успели да изчистите?
– Много са, трябва да го призная. Сериозна поредица от действия, част от които изискват законодателни промени. Все още дигитализацията не е навлезнала в МОСВ, трябва да дори вътре във ведомството много бързо да се променим, защото продължаваме да сме на хартия, което отнема и ресурс и води до екологично замърсяване. Трябва да администрираме процесите, има свръхбюрокрация. Ние сме ведомство с едни от най-бавните процедури. Това се дължи на недостатъчен човешки капацитет, но и на усложнени умишлено процеси.
Когато гледаме западните държави колко са напреднали в зеления преход, трябва да гледаме и нашето законодателство. Но какво имаме – 18 наказателни процедури, 4 наказателни дела. Неслучайно мой първостепенен приоритет е премахване на наказателните процедури, хармонизиране на българското законодателство, улесняване на процедурите и повече мотивирано говорене към бизнеса и обществото, както и необходимостта от общи действия.
– За зеления преход обаче по места водещ и ключов е социалният елемент?
– Да, така е. Истината е, че в редица региони има предприятия, които поставят в крепостност своите работници, при все че се трудят в лоши условия, в опасни сектори и без перспектива. Работодателите не правят нищо за промяна и модернизация.
– Инвестициите в нови технологии ли са ключът към решаване на екопроблемите?
– Да. От една страна, трябва да модернизираме тези предприятия, за да имат по-дълъг живот. Но колко по-дълъг?! Пак трябва да се мине през модернизация. Трябва да се създават икономически алтернативи в тези региони, защото това реално би решило проблемите. Трябва да използваме този период не за преодоляване на икономически колизии в определен икономически план, а за силно икономическо развитие. Имаме възможности сега – и като ресурси, и като политики, и като планове.
– Да, така е, но предполагам, че сте се сблъсквали с много икономически лобита по места. Държавата има ли лостове, за да се справи с тях?
– По-скоро не. Но държавата трябва да изгради лостове, защото тя защитава обществения интерес, а не частния, а тези лобита представляват именно него. Лошо е, когато частният интерес е за сметка на обществения и значи заболеваемост на хората в близост. Държавата трябва да предприеме всички действия, за да защити хората.
