Над 3000 декара горски насаждения са засегнати от съхнене в Силистренско от началото на годината, съобщава БНР. Случващото се в региона обаче не е изолиран местен проблем, а част от по-широк процес, който вече се наблюдава в различни части на страната.
Особено тревожна е ситуацията в Североизточна България, където започват да съхнат и смятани за сравнително устойчиви местни видове като бряст, липа и цер. На отделни места засегнатите дъбови насаждения достигат 40%, а пораженията при полския ясен и липата са почти пълни.
Сред основните причини са продължителните засушавания, високите температури и промененият воден режим. Валежите все по-често са кратки и поройни, вместо да попиват постепенно в почвата. Експертите обръщат внимание и на възрастта и състоянието на част от насажденията, както и на болестите и вредителите, които по-лесно нападат отслабените дървета.
Съхненето не означава само загуба на дървесина. По-малко здрави дървета означават по-слабо задържане на вода, по-голям риск от ерозия, загуба на местообитания и по-слаба естествена защита срещу жегите и ветровете.
Особено важни за Добруджа са полезащитните горски пояси. Те пазят близо 3 млн. декара земеделски земи от ветрова ерозия и подпомагат задържането на влагата. Официалните оценки показват, че значителна част от тях вече са повредени или в лошо състояние, което застрашава не само природата, но и земеделското производство.
Какво могат да направят общините
Възможностите на общините зависят от собствеността на горите. Те отговарят пряко за общинските горски територии и градската растителност, но голяма част от горите се управляват от държавните предприятия.
Местната власт може да извършва обследвания, да поддържа общинските гори, да планира залесяване и да следи за опасни или заболели дървета. В Русе общината работи с учени за адаптиране на зелената система към променящия се климат и търси начини за задържане и използване на дъждовната вода.
Шумен изпълнява програма за засаждане на поне 3000 дървета върху 28 зелени площи, включително на места, където са премахнати стари, болни или опасни растения. София разполага със специализирано общинско предприятие за управление на горите, подготвя годишни планове и определя мерки за пожароопасния сезон.
Тези примери показват различни подходи – подмяна на болни дървета, ново залесяване, контрол върху общинските гори и адаптиране на градската зеленина. Те обаче не могат да заменят общата държавна политика.
Каква е ролята на държавата
Министерството на земеделието предвижда цялостно обследване на засегнатите територии, последвано от санитарни и принудителни сечи там, където те са необходими. След инвентаризацията трябва да бъдат изготвени планове за възстановяване, като се използват предимно местни видове, приспособени към условията на съответния район. България разполага с 37 горски разсадника, които произвеждат милиони фиданки годишно.
Националната лесозащитна прогноза за 2026 г. включва санитарни и принудителни сечи върху 137 430 декара. Планираните площи в широколистните гори са два пъти повече спрямо предходната година, основно заради съхненето на бук, дъб и топола.
Сечта обаче трябва да бъде прецизна и основана на експертна оценка. Не всяко сухо дърво следва автоматично да бъде премахвано. Част от мъртвата дървесина е естествено местообитание за птици, насекоми, гъби и други организми. Балансът трябва да отчита едновременно риска от вредители и пожари, безопасността и опазването на биоразнообразието.
За трайно решение ще са необходими постоянно наблюдение, навременна реакция при заболявания, възстановяване на полезащитните пояси и засаждане на по-устойчиви видове. Нужно е и финансиране за общинските и частните собственици на гори, които трудно могат сами да покрият разходите по обследване и възстановяване.
Изсъхването на горите не е въпрос само на дърводобив или озеленяване. То засяга водата, почвите, земеделието, въздуха и облика на цели райони. Затова решението не е в търсенето на виновни, а в координирани действия между държавата, местната власт, учените, горските стопанства и собствениците.
