От Института за пазарна икономика направиха анализ на тема “Местните форми за борба с корупцията на местно ниво – между централизацията и децентрализацията”. Преустановяването на личното облагодетелстване на лица, упражняващи властнически функции, включително и лица от местната администрация при изпълнение на служебните им задължения, е цел, която хората отдавна искат да видят постигната. Настоящият анализ има задачата да проследи регламентацията и практиките по приложението от страна на общинската администрация на разпоредбите на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) в частта, уреждаща административните форми на борба с корупцията сред служителите в местната администрация.
Резюмирайки получените отговори от 75% от общините изглежда, че:
На общинско ниво всички задължени лица подават редовно декларации за конфликт на интереси;
при проверките на декларациите не се установяват несъответствия; гражданите не виждат корупционни практики, за които да подават сигнали;
не се открива завишен корупционен риск при проверка на единичните сигнали;
на практика няма никакви установени конфликти на интереси.
В същото време, изследване на “Прозрачност без граници” показва, че според 11,3% от анкетираните, местната власт е вземала участие в корупционни практики. Друг анализ на организацията от 2018 г. посочва, че според анкетираните втората най-важна задача за новосформираната нова антикорупционна комисия е “Разследване на корупция в местната власт” (63,7%). Пак там, политическите и роднински назначения, конфликтът на интереси и търговията с влияние в местната власт са посочени от 54,2% от анкетираните като основен проблем, който трябва да се адресира.
Този рязък контраст между усещанията и очакванията на гражданите, както и техните усилия от една страна и приложението на антикорупционното законодателство от общините показва, че сегашната система за борба с корупцията на местно ниво не работи. Това не е изненада, но настоящото усилие доказва на практика това, което усещат гражданите.
Конкретните данни показват, че:
За последните три години в цялата страна около 340-350 служители от общинската администрация не са подали декларации в срок;
С доклади за съответствие са приключили много голяма част от проверките (над 99%), като с доклад за несъответствие са приключили 5 проверки – три в Свиленград и по една в Радомир и Алфатар.
Сигналите с данни за корупционно нарушение или за конфликт на интереси по смисъла на ЗПКОНПИ за лица от местната администрация, подадени в общините за 2019-2022 г. са общо 46 за всички общини;
Само при един от сигналите, подаден за периода, е установено наличие на завишен корупционен риск;
Конфликт на интереси е установен веднъж в Алфатар през 2020 г. и в Добрич – град през 2021 г., а за 2022 г. по веднъж в Шабла и Радомир. Съответно установени случаи с данни за извършено престъпление през разглеждания период са налице в Алфатар през 2020 г. и в Добрич – град през 2021 г.
На база на емпиричното изследване може да се направи извод, че държавата не желае да регламентира уредба, която по задоволителен и задълбочен начин да разреши корупционните зависимости на местно ниво. Това води до практическия отказ гражданите и заинтересованите страни да подават сигнали за корупция и конфликт на интереси.