България няма да може да се възползва от европари по Плана за възстановяване и развитие преди 2024 г., прогнозира пред Kmeta.bg икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ). Това става ясно от заложеното в старите разчети на парите. Служебното правителство може да ускори нещата с нова редакция, която стана ясно, че се прави от няколко седмици. Причината за това, че не може да се възползваме от средствата от Брюксел още тази година е, че България е заложила на изцяло нови проекти, които изискват много дълго време, в което да се подготви документацията и да се оформи всичко необходимо. “Решението е изцяло политическо“, обяснява Богданов. И допълва, че страните-членки могат да изразходват парите по Плана най-късно до август 2026 г.
“България ще изразходва парите ударно през 2025 година, а година по-рано е планирано да усвои 28,5% от тях”, изчислява още икономистът на ИПИ. “Няма ограничение обаче страната ни да предложи пакет от проекти, които могат да стартират и да се реализират много по-рано от тези крайни срокове. Това ще позволи икономиката и гражданите изобщо да се възползват по-скоро от възможния ефект от механизма – ако приемем, разбира се, че разходването на средствата по проектите се управлява ефективно, а инвестициите подкрепят трансформацията на икономиката, качеството на публичните услуги и икономическия растеж и конкурентоспособността като цяло”, уточнява Богданов.
Той изтъква, че 5 страни вече са заявили разходи за 2020 година, които искат да им бъдат покрити от Плана за възстановяване и развитие. От Института са прегледали подадените планове за възстановяване на 19 страни. Разположението на проектите във времето съществено се различава. Доколкото почти няма страни, в които да има предвидени големи разходи 2020-2021 г., динамиката през 2022 и 2023 г. вече показва отчетливи разминавания. Наблюдава се известно групиране по отношение Изток/Запад – новите страни членки имат по-бавен период на реализация за разлика от страните от Западна Европа; Дания, Кипър, Малта, Австрия, Испания имат изявен профил на “бързо харчене”, до голяма степен това е валидно и за Унгария, Словакия и Словения.
От разгледаните 19 страни, в 8 няма планирани разходи за 2026 г., а в 2 – за 2025 г.; с други думи, в тези страни плановете предвиждат проекти, позволяващи изключително бързо изпълнение. В периода 2020-2023 г. вече 15 от 19 страни ще са реализирали поне 50% от предвидените в плановете си инвестиции, а 6 страни ще са похарчили над 70% от заложените средства. “Ако сравним концентрирането на очаквани разходи, финансирани по плановете през 2021-2023 г., България се очаква да е на последно място през 2022 г., през 2021 г. има две страни, които ще похарчат по-малък дял от целия си план, а през 2023 г. – само една”, става ясно от проучването на ИПИ.
“Въпросът е дали това е оптимално – с други думи, колко растеж и просперитет жертваме заради решението да харчим по-малко непосредствено след кризата за сметка на големи инвестиции, но чак през 2024-2026 г.”, коментира още Лъчезар Богданов.
