България е лидер в ЕС по брой на болничните легла спрямо населението през 2023 година. Същевременно броят на леглата за дългосрочна грижа е на санитарния минимум. Последните данни на Евростат потвърждават трайната обвързаност на българското здравеопазване с болничната грижа и липсата на този етап на стремеж към промяна на този модел. Темата дискутира Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Европейската статистика показва, че у нас има средно 864,4 болнични легла на 100 хиляди души от населението – около 5 пъти над тези в Швеция (187,4) и Нидерландия (231,1). В ЕС средният брой е 510,8 легла. По брой легла за дългосрочна грижа сме на предпоследно място преди Гърция с 25,9 легла на 100 хил. души от населението. Водещи по този показател са Нидерландия (1400,3 легла), Швеция (1315,2) и Белгия (1250,4).
“Сравнението с други държави навежда на мисълта, че има и друг, по-успешен здравен модел в Европа – да го наречем „скандинавски“. При него картината е обърната – много малко на брой легла за активно лечение, но много на брой легла за дългосрочни грижи. Той е типичен за Финландия, Швеция и Дания. Още по-интересно – в тези страни броят на медицинските сестри силно превъзхожда този на лекарите спрямо населението. Явно здравните системи там разчитат по-малко на болничен престой и повече на услуги, предоставяни директно за пациента – в дома, в институции за дългосрочна подкрепа или в извънболничната грижа. Това отговаря и на демографския профил на тези странни с дълголетно и относително здраво население”, обяснява Петя Георгиева.
Болничните легла в България растат дори и номинално – през последните 10 години те са се увеличили с 8,2%. Това е трудно разбираемо на фона на намаляващото население на страната и липсата на съществена промяна в заболеваемостта.
Моделът на финансиране на болничната помощ има връзка с постоянно растящия брой легла поне поради три причини:
1) Клиничните пътеки като плащане за случай сами по себе си стимулират болниците към по-голям брой хоспитализации и съответно – нужда от по-голям брой легла за активно лечение;
2) В изискванията за сключване на договор с НЗОК болниците се задължават да докажат наличие на определен брой легла по отделения;
3) Сключването на договори между НЗОК и лечебните заведения е без реални ограничения – това насърчава откриване на все повече нови болници. Отпадането на контролните механизми (каквито са лимитите за болничната дейност например) пък насърчава нови играчи да искат да участват на този квазипазар.
В резултат обраслата болнична мрежа гълта все повече ресурс. Само за последните пет години бюджетът на НЗОК за болнична помощ се е удвоил и през 2025 г. той вече е 4,2 млрд. лв. Повечето изразходвани средства обаче не кореспондират с повишено качество.
С други думи големият брой легла в болниците у нас е показател за това как работят стимулите в системата и не отговаря на демографските реалности. Виждаме, че са налице и други, по-успешни модели. ИПИ настоява за преглед на болничната карта и трансформация или закриване на част от лечебните заведения за болнична помощ. Повече информация как може да се стартира този процес може да се види в анализа „Реформирай болничната карта в кратки стъпки: случаят с общинските многопрофилни болници“.
