Трябва ли да изместим началото на учебната година с няколко седмици по-рано – плюсовете и минусите коментира Адриан Николов от Института за пазарна иконовика. По думите му от това могат да спечелят само постиженията на учениците, които днес са на дъното на международните сравнителни изследвания.
Последното проучване на Eurydice, посветено на разпределението на ваканциите и учебното време към учебната 2023/24 сочи, че сред европейските държави няма ясна установена практика за стартирането на учебната година. При някои държави като Финландия, Швеция и Дания, както и някои провинции на Германия, това се случва още в средата на август; в останалите изглежда, че консенсусът е занятията на учениците да започват в началото на септември. За сравнение, по-късно от българските ученици започват училище единствено тези в Малта.
“От не по-малко значение е и разпределението на ваканциите – българският модел залага на много дълга лятна ваканция, но другите периоди на почивка от учебния процес през годината са малко и кратки. За сметка на това, повечето европейски образователни системи залагат на по-голям брой ваканции с по-кратка продължителност – често срещани са такива по средата на февруари, в началото на април и май, както и значително по-дълги от българската коледни ваканции”, коментира Адриан Николов.
Според него късното начало на учебната година и дългата лятна ваканция си имат своя цена – българските ученици прекарват чувствително по-малко време в училище в сравнение с връстниците си в почти всички европейски държави, както личи ясно от данните на Eurydice. Това е особено вярно за началното образование – средно 507 часа годишно, в сравнение с до 700-800 часа в повечето държави. В прогимназиалния етап образование разликата е по-малка – 736 часа в България в сравнение с 800-950 часа в повечето държави, но въпреки това повече от очевидна. “Същевременно връзката между времето, прекарано в образование и постиженията на учениците е повече от очевидна, независимо дали допълнително време е прекарано в усвояване на допълнителен материал или затвърждаване на вече наученото”, припомня експертът от ИПИ.
По думите му всичко ясно демонстрира нуждата от реформа в структурата на учебната година. Насоките са най-общо две – първата е промяната на разпределението на ваканциите в посока на по-чести, но кратки прекъсвания на учебния процес, за сметка на значително съкращаване на лятната ваканция. Втората, естествено следствие от първата е изтеглянето на началото на учебната година с няколко седмици по-рано. “Реалистично изглежда това да е първата седмица на септември, но можем и да обсъдим и края на август”, смята Николов.
Според него от такава реформа на учебната година бихме могли да очакваме леки подобрения в постиженията на учениците. Връзката между времето, прекарано в образование и демонстрираните от учениците знания и умения е сред често проучваните теми измежду много други, и повечето резултати сочат положителен ефект, особено що се отнася до децата от малцинствен произход и от бедни семейства. Това е пряко зависимо от начина, по който се ползва допълнителното време в училище и общото качество на образователния процес.
“Разбира се, удължаването на учебната година е само първа стъпка към на много по-комплексна промяна в училищното образование, ако искаме то да повлияе положително. Ключова тук е ревизията и осъвременяването на учебните програми, съчетано с повишаване на автономността на учителите по отношение на структурирането на учебното съдържание. Не бива да се забравя и въвеждането на реална оценка на добавената стойност на училищното образование и интегрирането й в модела на финансиране на училищата”, коментира в заключение Николов.
