Разговорът за състоянието на местните финанси често се възприема като спор за това дали общините трябва да получават повече средства от държавата. В действителност въпросът е много по-важен – как да изградим по-устойчива система на местно самоуправление, в която общините разполагат с повече финансова самостоятелност и по-силни стимули за развитие. Темата, която коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ), е особено актуална на фона на състоянието на публичните финанси. България е изправена пред процедура по прекомерен дефицит, което означава, че през следващите години възможностите за увеличаване на публичните разходи ще бъдат ограничени. Това поставя под въпрос и досегашния модел, при който значителна част от местните политики и инвестиции зависят от решенията на централната власт.
През последното десетилетие се наблюдава тенденция към устойчиво намаляване на дела на собствените приходи в общинските бюджети. В резултат на това зависимостта от трансфери от държавния бюджет се увеличава. Макар трансферите да са важен инструмент за осигуряване на равни условия между различните общини, прекомерната зависимост от тях ограничава възможността за дългосрочно планиране и за провеждане на самостоятелни политики за развитие. И задушава големите икономически центрове, които имат потенциал да променят регионалната карта.
Затова разговорът за децентрализацията не трябва да се свежда до искания за повече ресурси. По-важният въпрос е как да се създаде по-пряка връзка между икономическото развитие на дадена територия и приходите, с които разполага местната власт. Тук ключът е в предоставянето на дял от националните данъци на общините, съчетано с механизми за солидарност и баланс между по-големите и по-малките населени места.
Същевременно реформите трябва да отчетат различния административен и финансов капацитет на общините. Видимо едната посока е да се търсят механични решения чрез административно окрупняване на общините в страната. Това, разбира се, е сложна тема, натоварена с много политически и обществени настроения. Друг подход обаче е насърчаването на сътрудничеството между общините при предоставянето на (споделени) услуги, стратегическото планиране и реализирането на инвестиции.
В рамките на дискусиите за Бюджет 2026 предстои и разговор за бъдещето на инвестиционната програма за общински проекти. В условия на по-ограничени публични ресурси ще бъде необходим нов модел за финансиране на местните инвестиции. Именно тук по-голямата финансова самостоятелност на общините може да се превърне в част от решението – както за развитието на местните общности, така и за подобряване на устойчивостта на публичните финанси.
Финансовата децентрализация не е тема само за кметове и общински администрации. Тя е ключов въпрос за качеството на публичните услуги, за местното икономическо развитие и за способността на държавата да поддържа стабилни публични финанси в дългосрочен план.
