На 6 септември отбелязваме 138 години от Съединението на Източна Румелия с Княжество България. След Освобождението Санстефанският договор обхваща почти всички земи, населени с българи, и превръщат младата държава, премахнала 5-вековното иго, в една от най-големите на Балканския полуостров с близо 180 000 км² площ.
Последвалият договор, подписан в Берлин, променя първоначалните представи на българите. Създава се автономно трибутарно Княжество България, включващо земите на север от Стара планина (до река Дунав) и Софийския санджак, и областта Източна Румелия, притежаваща административна автономия, която обаче се намира под властта на султана, а земите в Македония остават част от Османската империя. През следващите десетилетия основна цел на България е да обедини всички българи в една държава. Още от август 1878 г. в Пловдив, Велико Търново и други български градове възникват комитетите “Единство”, които си поставят за цел национално обединение противно на Берлинския договор.
Подготовката на Съединението е готова още през 1880 г. Но на този етап Русия успява да спре съединистите. Тя казва, че ще стане провал, ще загине България, и този процес спира. До Съединението се стига през 1885 г. след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища, координирани от Българския таен централен революционен комитет. В резултат на военен преврат, оглавен от майор Данаил Николаев, османският губернатор в Пловдив Гаврил Кръстевич е свален от власт и заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I.
На 5 септември Захари Стоянов зове в прокламация: “Братя! Часът на Съединението удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и да подпомогнете святото дело!”
Въпреки че Русия и Западните сили не подкрепят Съединението, противно на всички очаквания, българите разбиват западните си съседи и то вече не може да бъде оспорено от нито една държава.
В деня на Съединението потърсихме проф. Андрей Пантев, който говори за ценните уроци на събитията отпреди 139 години:
Защо 130 години по-късно българите живеем на една територия, а не сме обединени?
По-лесно е да намерим нещата, които не ни разделят като общество. Например победа на националния отбор по футбол. Много по-силни са факторите и причините за нашето разединение и в този контекст Съединението е един добър пример, от който обаче произтичат много тежки последствия. Години след Съединението, и то две-три, в България настъпва едно умопомрачително гражданско и политическо разединение, при което бивши приятели, съратници в борбата срещу Османското робство се ненавиждат, някои от тях са екзекутирани като офицерите русофили. Други, като поета Светослав Миланов, са осъдени на смърт само заради закани. Така това кратко българско Съединение, което наистина е триумфален момент в борбите за нашето обединение, води до трагични последствия и то в съвсем близко време.
Не успяваме и до днес да научим уроците, които Съединението може да ни даде. Така ли е?
Това е банален рефрен в нашата история. Още през Средновековието, във времената на Първата и Втората българска държава, настъпват периоди на вътрешнополитическо противопоставяне, на разрушителна за държавата борба за власт, точно след моментите на величие. Това още не е научено като урок – когато постигнеш успех, той не трябва да бъде провалян в близко бъдеще.
Кои са малко известните факти за събитията от септември 1885 година?
На заден план остава фактът, че турското население в Източна Румелия, което съвсем не е малобройно, не протестира срещу Съединението. Тези хора са се уверили, че Източна Румелия е една толерантна страна, управлявана модерно и по европейски образец. Те разбират, че тяхното историческо отечество – Турция, е изостанало спрямо територията, на която живеят. Така решават, че е по-добре да живеят в обединеното Княжество България, отколкото да бъдат съпричастни с една държава, която е символ на деспотизма. Победената от Русия Турция изживява дълбока криза в този период, която се проявява и в няколко реформаторски движения малко по-късно. По време на Съединението на територията на Източна Румелия няма турска войска. Това до голяма степен предопределя тази българска дързост да се наруши международен договор и княжески войски да влязат в Пловдив, след което да се обяви съюзът между София и Пловдив.
