Днес отбелязваме Международния ден за защита на децата, жертви на агресия. По темата потърсихме доц. Михаил Околийски. Той е завършил Хумболтовия университет в Берлин през 1995 г. В продължение на 15 години е част от екипа на Центъра за обществено здраве и анализи. От октомври 2014 година представлява Световната здравна организация в България. Преподавател е в ЮЗУ-Благоевград.
– Г-н Околийски, отбелязваме Международния ден за защита на децата, жертви на насилие. Растат ли случаите у нас, каква е статистиката от последните години?
– Благодаря за вниманието към тази важна тема, която често остава извън общественото внимание по редица причини. За съжаление случаите на насилие към по-уязвимите групи – като децата, жените, възрастните хора, ромите, представителите на ЛГБТ, остават твърде много и даже се увеличават. Според данните от проведеното по поръчка на УНИЦЕФ национално представително проучване всяко второ дете в България (47%) е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст, като емоционалното насилие е най-често срещаният вид насилие (45,9%), последвано от физическото насилие (31,2%), сексуалното насилие (15,6%) и пренебрегването (10,5%). Насилието най-често се наблюдава сред децата в училище (38,3%), следвано от това в общността (37,6%) и у дома (30,9%). Всяко трето дете (34,8%) посочва, че се чувства в опасност у дома, в училище или в общността. Децата и младите хора, преживели насилие или пренебрегване, и тези от тях, които се чувстват в опасност, имат много по-ниско ниво на благосъстояние в сравнение с останалите деца. Това са изключително притеснителни данни. Освен това повече от 20 жени загубиха живота си през 2021 година поради убийство от страна на своя съпруг или партньор.
– От къде тръгва най-често агресията?
– Най-често агресията тръгва от семейството. Родителите нямат нужните умения да се справят с вътрешната си фрустрация в кризисни моменти, упражняват насилие помежду си и към детето си. Самото дете става не само свидетел на тези неприемливи действия, но и растейки в подобна среда има няколко пъти повишен риск от своя страна да стане насилник, когато порасне. Училището, което е призвано да обучава децата на умения и знания няма специализирани програми за справяне с насилието. СЗО и УНИЦЕФ се опитаха да спомогнат за въвеждането на програмата INSPIRE – 7 подхода за справяне с насилието, но засега безуспешно. Въпреки усилията ни от повече от 25 години да се въведе и системно обучение по здравна култура, в рамките на което да се обръща внимание на психичното здраве и на проблемите с агресията и насилието, българската система за образование показва ригидност и не го осъществява.
– Обикновено децата, станали жертви на агресия, мълчат. Какво бихте посъветвали да направи всеки човек, ако стане свидетел?
– Човек трябва да има възможностите да докладва всички форми на насилие, но и да получи правна и полицейска защита, ако стане жертва на насилие. Освен това трябва да има и психологичната и психо-терапевтична помощ, за да се преодолее травмата и негативните последствия от насилието.
– Всяко дете може да стане жертва на тормоз в училище. Какво трябва да направят родителите?
– Родителите трябва да имат чувствителността да изслущват всички проблеми на децата си, да ги подкрепят и заедно с тях да потърсят решение на техните проблеми.
– България е сред страните с най-много жертви на домашно насилие в ЕС. Какви са цифрите, превенцията и вашите действия в тази насока?
– СЗО подкрепихме създаването на Закона за защита от домашно насилие, който е много балансиран и предлага много мерки за защита, подкрепа и превенция на домашното насилие, но за много голямо съжалени този закон все още не е приет от Министерски съвет. СЗО съвместно с Анимус и Омбудсмана на Република България проведохме кампания за разпознаване на насилието срещу жени и деца, особено по време на пандемията от COVID-19 и издадохме Джобен наръчник за справяне с домашното насилие. Той съдържа както съвети за разпознаване на синдромите на насилие, така и насоки как се действа и къде може да се обърне човек за закрила и подкрепа.
– Увеличи ли се насилието над и от деца по време на ковид пандемията?
– Борбата с домашното насилие е приоритет в цивилизованата част на света, защото то обуславя сериозни здравословни, социални и икономически неблагополучия в личен, семеен и обществен план. Има много доказателства, че насилието във всичките му форми се увеличи по времето на пандемията от COVID-19. Поради големите страхове на хората, увеличената тревожност и депресивност, някои родители прибягнаха към повишената употреба на алкохол, който само катализира проявите на насилие.
Борбата с насилието е отговорност на всеки един от нас!
