Академик Галин Тиханов е действителен член на Британската академия, избран от общото събрание на Британската академия на 21 юли 2021. Той е също така член на Аademia Europaea (2012); бил е гост-професор в Йейл, Сан Пауло, Москва, Сеул, Пекин и в други университети. Учен със световна известност, той е професор по сравнително литературознание в Лондонския университет (Queen Mary). Автор е на пет книги.
Галин Тиханов е роден през 1964 г. в Ловеч; завършва немската езикова гимназия през 1983 г. и Българска филология, английски и културология в Софийския университет през 1990 г. Има две докторски степени, от Софийския (1996) и от Оксфордския университет (1998). От 1993 г. живее и работи във Великобритания.
Какъв Ловеч си запазил като спомен? Разкажи за твоите учители – начални и от Езиковата, които помниш.
Ловеч се е запазил в спомените ми като благословен оазис на спокойствие и добронамереност. Спомням си с огромна благодарност моята първа учителка, Боянка Петрова, уви, вече не е сред живите. В последната година на началното училище учехме и руски език при Илия Вълков. В прогимназията литература ни преподаваше Мирослава Метева, която имаше дарбата да бъде и учител, и приятел на своите ученици. А от немската гимназия пазя топли спомени за Дочо Дочев, първия ми класен ръководител там, който преподаваше немски с много търпение и доброжелателност. Особено съм благодарен на Цветанка Кованджиева, Елвира Маринова, Цветелина Найденова и на покойния Найден Ангелов – те ни преподаваха български език и литература. Кованджиева имаше особено силно въздействие, както и изключително деликатната Летисия Чернева, нашата първа учителка по английски. Много фин човек беше директорката на гимназията Стефка Милева.
Имаш ли днес близки хора в Ловеч? Идваш ли си?
Идвам в Ловеч почти всяка година и се виждам със старите приятели.
Къде в Ловеч най-обичаш да ходиш?
Любимите ми места са Градската художествена галерия, Библиотеката, Трай Дянко и Златната Бабичка.
Кой или какво те насочи като млад към литературната история и теория?
Моята любов към литературата и литературознанието започват от литературните увлечения на майка ми; заедно с баща ми те бяха събрали сравнително голяма библиотека, където можех да чета събраните съчинения на Вазов и Пенчо Славейков. Вторият ми дом беше читалнята на Окръжната библиотека. Така че въпреки колебанията между журналистика и филология, филологията в края на краищата надделя.
От гледна точка на критик и културолог как определяте съвременната българска литература след 1989 г.?
Българската литература често се притеснява от това, че е възприемана като малка и провинциална. Истината е, че има много малък брой истински големи световни езици и повечето литератури се пишат на езици, които трудно излизат извън своите национални пространства или своите континенти.
Що се отнася до комплексите за провинциалност и малоценност, още Римската литература се е терзаела от въпроса дали е равноценна на гръцката; италианската литература при зараждането си се срамува, че се появява 150 години след френската; руската се измъчва, че в нея няма период, подобен на Западния Ренесанс, и т.н. и т.н. С една дума, българската литература трябва да се отърси от тези комплекси и да работи върху това посланията й да са по-релевантни за по-широк кръг читатели отвъд нацията и региона. Многобройните преводи на прозата на Георги Господинов са много обнадеждаващи в това отношение.
С кои ваши постижения се гордеете най-много?
Трудно е да отговоря на въпроса с кои постижения се гордея най-много. Може би с това, което съм направил за по-младите си колеги в науката и за многобройните си студенти и аспиранти.
Какво пожелавате на гражданите на Ловеч?
На родния ми град пожелавам да запази духа си и да обгърне с грижа младото поколение и своите най-добри училища. А на ловчалии – да живеят с ведрата мисъл, че имат дом и заслон сред превратностите на времето.
