Днес църквата почита паметта на Преподобни Антоний Велики. Празник имат Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка, както и производните им имена.
Антоний Велики, също авва Антоний или или Свети Антоний, е египетски християнски монах аскет. Смята се за основател на християнското монашество. Той е и първият от т.нар. Пустинни отци.
Св. Антоний Велики прекарва дълги години в тежки изпитания и борба с бесовете сред пустинята. Той се моли на Бога, но Бог като че ли не му отговаря, като това продължава много дълго време. Един ден през пещерата, в която пребивава, минали ужасяващи зверове и му нанасят смъртоносни рани. Най-накрая Св. Антоний почувствал присъствието на Спасителя и извикал: “Къде беше благий, Иисусе? Къде беше досега?” И чува глас: “Тук бях, но чаках да видя твоето мъжество. А сега понеже храбро се бори, всякога ще ти помагам”. Иисус изцерява раните му и обещава, че ще го направи известен по целия свят, като му даде способността да лекува.
Преподобни Антоний Велики преживява до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взима участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излиза в Александрия в открит диспут с еретиците и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. Почувствувал близостта на своя край, той завещава да го погребат тайно, за да не узнаят людете мястото на неговия гроб.
В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и “синята пъпка”. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана “за белята, за лелята”, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден. Според народа всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасов тръгват по хората.
Затова е необходимо да се спазват различни забрани на празника:
Жените не трябва да работят. Не трябва да преде и не се докосва вълна – тъй като се смята, че във вълната спи чумата.
Не се плета или шие на празника.
Не се варят боб, леща, царевица или други варива, за да не се разболяват децата.
Мъжете не трябва да впрягат добитъка.
Необходимо е за здраве да се раздаде на близки и съседи от традиционните за празника содени питки, намазани с петмез. Една от питките се оставя на тавана “за белята”, “за лелята” т.е. за чумата, защото от суеверие хората се боели да изговорят думата “чума”.
На този празник се мързелува. Който подхване работа, ще боледува цяла година. Колкото повече си почивате и си угаждате на този ден, толкова повече ще радвате на добро здраве!
