Астролозите винаги са имали обяснение за събитията в наши дни. Нерядко думите им стават реалност. С Kmeta.bg писателят и астролог Силва Дончева сподели дали ще има правителството след изборите, колко ще бъде дълга пандемията и ще има ли тежка финансова криза.
– Г-жо Дончева, пандемията от коронавирус е в разгара си. Кога да очакваме отлив или поне намаляване на разпространението й?
– Пандемията, свързана с коронавируса, е един дълъг план с хоризонт от над 30 години напред във времето. Тя е само острието за реализирането на задачи, свързани с новите тенденции в икономиката, финансите, управлението и развитието на света. Целта е пълно преообразуване на начина на живот на хората на базата на автоматизацията, дигитализцията и роботизацията на живота. Това е, както казвам още от 2017 и 2019 осъществяване на практика на виртуалното сближаване на хората и същевременно тяхното физическо разделение и отдалечаване. Мащабът е грандиозен и трудно уловим, тъй като се създаде съвсем умишлено егрегор на ужас и страх, който пречи на разума на мнозинството да се ориентира. Страхът от смъртта е фундаментален. Така кризата с коронавируса е обвързана с новите идеи в образованието, здравеопазването, транспорта и въобще на предвижването на хората и стоките, роботизацията, зелената енергия и т.нар. “климатични промени”, новите средства за разплащане, златния милиард, базовия социален доход и електронните пари. Повечето от тези реформи няма да са приятни, но хората за съжаление не могат да си подредят пъзела и не реагират адекватно.
– Кризата в икономически план също не е за подценяване. Кога ще е пикът й и колко време ще продължи?
– Кризата в икономиката е част от стъпките за пренареждане на световните пари. В момента тя се реализира чрез танца на квадрата на Сатурн и Уран. Кулминацията е дори в момента и до Нова година, както е през цялата следваща 2022 година, и особено през нейната втора половина. В този период ще има сериозни катаклизми, свързани с битката между старото и новото. Ще има нарастваща безработица, както и опасност от определени енергийни кризи и финансова нестабилност на банките, нарастване на инфлацията, загуби на имоти. Новото трудно ще пробива, макар че натискът за това ще е чудовищен. Тенденциите ще са към все по-голямо електронно управление и в бизнеса и в администрациите и дори в правораздаването.
– Ще успеят ли партиите да се разберат, за да има страната редовно правителство?
– След 14 ноември вече ще има редовно правителство, което няма да е много стабилно. Самото то ще е коалиционно и за съжаление ще търпи чести промени в състава на министрите. Самото правителство ще е силно повлияно от външни фактори и ще следва политика, определена от Брюксел и Вашингтон и в медицински, и във финансов, и в икономически план. В този смисъл кардинална промяна няма да има, особено що се отнася до националните интереси. Те ще си останат на заден план. Правителството ще трябва да се справя и с медицинската и с енергийната и с финансовата кризи. Това ще обуславя нестабилността на управлението и поради непрестанните протести, стачки и недоволство на най-различни слоеве на населението.
– Как стоят нещата по отношение на новите политически играчи – като “Продължаваме промяната”?
– Новата партия “Продължаваме промяната” ще има значима роля в управлението на страната. Вероятно те ще има коалиционната подкрепа и на други партии като “Има такъв народ”, БСП и може би негласно дори и на ГЕРБ. Изненадата може да дойде от партиите на протеста, които трудно ще преминат бариерата и могат да не влязат в парламента или да имат определена опортюнистична роля в него. Тяхната роля ще е слаба и често ще са извор на конфликти.
– Как се отразява в дългосрочен план онлайн обучението на деца?
– Разбира се, онлайн обучението е голямо изкушение за управляващите и то една значителна крачка към животът във виртуалната действителност, който ще става все по-популярен. Разбира се, това е изключително опасно, защото мозъкът на децата привиква към тази реалност, губи способностите си за физическа комуникация, връзката очи в очи изчезва, контактът с природата също. Когато едно дете учи само, то е по-малко мотивирано. Когато децата са много, те взаимно се подпомагат, дори по един енергиен невидим начин. Тази подкрепа липсва, когато си сам, изчезва физическия контакт, състезанието, смеха, визуалната комуникация, атмосферата, обменът на мисли в стаята, възможността за творческо споделяне на идеи. Няма стимулът да изглеждаш добре, да споделиш неща от личен характер. Да покажеш свои други постижения и вещи извън училището. На практика това окастря на 80% общуването, пречи на усвояването на материала, прави децата инертни, незаинтересовани и губещи творчески импулс. С една дума, това е тотал щета и родителите трябва да реагират и да отстояват свободата на образованието. Тук конформизмът, страхът и глупостта, която се забелязван при учителите и родителите, могат да имат огромни отрицателни последствия в бъдеще.
