Българската икономика с умерен темп се катери нагоре във веригите на добавена стойност; това сочат данните в последното издание на Атласа на икономическата сложност, публикуван от харвардския Growth Lab. Индексът разглежда не просто колко изнася дадена страна, а какво изнася и дали тези продукти и услуги изискват специализирани знания и умения. Колкото по-сложни и разнообразни са изделията, които произвежда дадена икономика, толкова по-добри са перспективите ѝ за растеж. Темата дискутира Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Индексът на икономическата сложност (ECI) разглежда експортния профил на страните и ги класира според знанието, умения и технологичното равнище, необходимо за производството или предоставянето на стоките и услугите в износа. Рафиниран фармацевтичен продукт или прецизна машина носят висока оценка; пшеница или необработена руда – не толкова. Ключовата теза на Growth Lab е, че именно отклоненията от очакваната за дадено ниво на доход сложност предсказват бъдещия растеж – страните, чието производство е по-сложно, отколкото би следвало да бъде според други показатели, например брутния вътрешен продукт, растат по-бързо.
В актуалното издание (основано на данни за 2024 г.) България е на 33-о място с ECI оценка 0,8 – горната третина в световен мащаб. Преди десетилетие страната се движела около 40-45-во място, така че имаме всички основания да заключим, че налице е реален напредък. Това обаче се случва относително бавно, особено на фона на останалите страни със сходна икономическа траектория. В последното издание на индекса Чехия е на 7-мо място, Унгария – на 13-о, Словакия – на 17-о, Румъния – на 23-то. Всичките тези държави имат подобна отправна точка, но ключови разлики: Чехия и Унгария са привлекли огромни инвестиции в автомобилостроене и електроника; Словакия е изградила един от най-наситените автомобилни производства на глава от населението в света. Румъния, която преди десетилетие беше зад България, днес изпреварва с близо 10 позиции.
Сред водещите износни продукти на България продължават да имат осезаем дял стоки като течни горива, мед, зърнени култури и текстил – категории с ниска до средна сложност според модела на Growth Lab. Нито един от тях не е от типа, за който харвардският индекс дава висока оценка. IT секторът расте, фармацевтиката също, но делът им в общия износен профил остава скромен. Въз основа на текущата сложност, авторите на класацията прогнозират бъдещия темп на растеж – около 1,7% годишно за България, далеч под нужното за бързо сближаване със средноевропейските нива на доходи.
Growth Lab предлага и аналитична рамка за политики, ползвайки следния подход: по-висок растеж изисква повишаване на икономическата сложност, а това от своя страна изисква насочване към производство на нови продукти в непосредствена близост до текущия профил. За България това означава, най-общо, три неща. Първо, целенасочено привличане на инвестиции в сектори, в които вече съществува реална база – машиностроене, електроника, фармацевтика. Второ, реална връзка между образованието и пазара на труда – технологичните компании в София и Пловдив вече се оплакват не от данъци, а от липса на кадри. Трето – и може би най-важно – намаляване на административните пречки пред частните инвестиции. Бавната и непредвидима регулаторна среда кара потенциални инвеститори да избират Прага или Будапеща пред София.
