В седмицата, в която бяха приети спорните нови текстове в Закона за въвеждане на еврото, правителството публикува за обсъждане и новите предложения в другия крайно спорен законопроект, който се отнася до веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Двете теми са обвързани, тъй като през Закона за еврото се дават свръх правомощия на държавата да се меси в търговията на дребно, а през другия проект се цели слагане под контрол на цялата верига на доставки, в т.ч. контрол върху ценообразуването и асортимента в магазина. Коментар по темата прави Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Въпреки че някои от предложените нови текстове в Закона за еврото бяха омекотени, това по никакъв начин не промени голямата картина. Размахвайки плашилото за ръст на цените, властта си разписа празен чек да се меси в търговията на дребно. Ключовият момент тук не са детайлите по срокове, глоби и изисквания за публикуване на информация, а текстът, който дава възможност на Министерски съвет да предприеме временни мерки в случай на значително нарастване на цените на стоки и услуги от първа необходимост. Това наистина е отворена врата към безконтролна власт и намеса на пазара, без каквато и да е санкция от Народното събрание.
И докато при Закона за еврото поне на думи някои разпоредби се омекотиха, то в новия вариант на Закона за веригата на доставки има рязко влошаване на предложените текстове. Този законопроект вече премина едно обществено обсъждане през юли 2025 г., като получи множеството негативни становища и критики от страна на бизнеса. Въпреки това, новият вариант на проекта не само не взима бележка, но прави регулациите значително по-тежки. Петър Ганев дава три примера с текстовете за надценките, асортимента и промоциите:
Влошаване на спорните текстове за надценките
Докато в първия вариант на закона се говореше за надценка за определени земеделски продукти и храни (до 20% за търговците на дребно) след добавяне на разходите по реализация, сега този текст за разходите отпада. Това означава, че търговците на дребно трябва да вкарат всички разходи по реализация на определени храни (логистика, търговска мрежа, заплати, реклама и т.н.) в рамките на тези 20%. С други думи, държавата ще очаква те да продават определени стоки под себестойност. Кои ще бъдат тези стоки? Законът ще даде празен лист на Министерски съвет, така че на теория това може да важи за всички хранителни стоки.
Странно залитане към конкретни текстове за млякото
Остават крайно спорните разпоредби за гарантиран дял в асортимента от 50% за български производители на редица хранителни стоки. Парадоксално в новия проектозакон се появяват обаче и текстове, които касаят конкретно млечните продукти. Първо, големите търговци се задължават да предлагат българско мляко и млечни продукти. Второ, българските млечни продукти (кисело мляко, прясно мляко, сирене и т.н.) трябва да представляват поне 80% от асортимента.
Тази поправка не просто звучи странно и извадена от контекст, но се прави на фона на голяма концентрация в някои сегменти от пазара на млечни продукти (особено по отношение на прясното мляко). Концентрация в родното производство плюс задължение 80% от млечните продукти в големите магазини да са български е на практика гарантиран пазар за определени производители, а не защита на потребителите.
Опит за пълно ликвидиране на промоциите
Новият проект на закона на практика убива промоциите на храни. Първият вариант на закона казваше, че промоциите могат да засягат до 25% от обема на стоките по договор между доставчик и търговец на дребно. Сега това остава, но се добавя, че самата промоционална отстъпка е до максимум 10% от цената. Това е изцяло нова философия на този текст, като на практика се приключва с промоциите в големите магазини.
Трудно е да се обясни на гражданите защо в период, в който се говори усилено за цените на храните и поне според комуникацията и поведението изглежда държавата е изпаднала в паника (като претекст за концентрация на власт), се разписва директна забрана за промоции – при все че е известно, че те представляват значим дял в потреблението.
“Ефектът от всичко това ще бъде по-високи цени и по-малко избор за потребителите”, прогнозира в заключение Петър Ганев.
