Бюджет 2024 г. предвижда изравнителни субсидии за общините на обща стойност 410 млн. лв. , или едва 1,49% повече спрямо миналата година – над четири пъти по-нисък годишен ръст спрямо 2023 г. Това показват данните за изравнителната субсидия за тази година, на които се спираме днес в поредицата „265 истории за икономика“. Целта на този трансфер е да подпомогне общините, които не генерират достатъчни собствени приходи от местни данъци и такси, общински услуги, концесии и стопанисване на общинска собственост. Данните са от анализ на Теодор Недев от Института за пазарна икономика.
Според механизма, използван от Министерството на финансите, достъп до тези средства имат само общини, чиито средни собствени приходи на човек възлизат на по-малко от 120% от средните за страната. Субсидията включва пет различни компонента:
- Първият компонент представлява разликата между 120% от средните собствени общински приходи за страната и собствените приходи на човек в общината, умножени по населението на общината. Идеята му е да приравни всички общини до едно и също базово ниво на приходи спрямо население.
- Вторият компонент взима предвид разходните нужди на общините, като разглежда следните индикатори с различна тежест – население (52%), територия (26%), дължина на общинската пътна мрежа (13%), брой възрастни на 65 и повече години (5%), брой деца до 5 г. (3%) и брой деца на 6-14 г. (1%). Тези индикатори се събират за всички общини, получаващи субсидия, и колкото по-висок е делът на дадена община от сбора по даден индикатор, толкова по-голяма сума получава тя.
- Третият компонент от субсидията е предвиден за общини, в които делът на собствените приходи преди 2 години (в случая за 2022 г.) е бил под 25% от общите постъпления на общината за годината, като колкото по-далеч е дадена община от тази граница, толкова по-голяма е компенсацията по този компонент. Целта е да се подкрепят допълнително общините с изключително ниски собствени приходи.
- Четвъртият компонент е предвиден за общините, при които сборът от първите три компонента е по-нисък от общата изравнителна субсидия, получена от тях за предходната година, като той компенсира разликата между двете стойности. Целта му е всяка община да получи поне толкова голяма изравнителна субсидия, колкото и миналата година.
- Петият компонент е предвиден за общините, чиято местна данъчна тежест е по-висока от средната допустима според Закона за местни данъци и такси, като се взимат предвид данъците върху недвижимите имоти, придобиването на имущество и превозните средства. Този компонент компенсира общините, които не успяват да генерират достатъчно високи собствени приходи въпреки опитите си да го направят с по-високи данъчни ставки.
През 2024 г. за 247 общини е предвидена изравнителна субсидия, т.е. само 18 имат собствени приходи на човек по-високи от 120% от средното за страната и не получават трансфер от държавния бюджет. Тази група включва туристически общини (както по Черноморието, така и някои планински като Банско и Чепеларе), общини с големи компании на територията им като Елин Пелин, Козлодуй и Божурище, както и столицата. С най-висока субсидия са общините Пазарджик (7,72 млн. лв.), Русе (7,52 млн. лв.), Стара Загора (7,16 млн. лв.) и Сливен (6,74 млн. лв.). След тях се нареждат и други големи градски общини, като това се дължи на факта, че някои от компонентите на субсидията са индексирани спрямо населението, за да може по-големите общини с по-големи нужди да получават по-големи суми. Тази година субсидия получават и общините Пловдив и Бургас, след като миналата година не се класираха за такъв трансфер, но предвидените за тях суми за 2024 г. са сравнително ниски (3,35 млн. лв. за Пловдив и 1,71 млн. лв. за Бургас) поради малкото им отстояние под 120-процентовия праг.
Интересното за изравнителната субсидия тази година е, че тя расте доста по-бавно през 2024 г. – 1,49% спрямо 6,6% за 2023 г. В цели 147 общини субсидията остава същата като в предходната година (припомняме, че чисто методологически тя не може да намалее), като това включва 17 общини, в които субсидията е била 0 лв. и миналата година. За сравнение, през 2023 г. субсидията е останала непроменена в едва 60 общини (18 от които не са получавали субсидия). В община Божурище субсидията намалява със 100% спрямо 2023 г., като това се дължи на по-високи собствени приходи, които надхвърлят 120-процентовия праг и я изключват от достъп до този трансфер. От другата страна на разпределението стоят общините Борино (33,25% ръст в субсидията), Ново село (16,37%) и Перущица (6,27%). Само в 31 общини ръстът е по-висок от общия ръст на субсидията за страната.
Интересно е да се разгледа и размерът на изравнителната субсидия спрямо населението на общините. Най-високите стойности се наблюдават в малки общини със слаба икономическа активност, където общата субсидия е висока поради ниските собствени приходи, а броят на населението е нисък. На челните позиции се нареждат общините Трекляно (877 лв./човек), Бойница (473 лв./човек), Чупрене (329 лв./човек) и Невестино (301 лв./човек). Същевременно най-малко на човек под формата на изравнителни субсидии получават областни центрове – Бургас (9 лв./човек), Пловдив (10 лв./човек), Благоевград (34 лв./човек) и Велико Търново (34 лв.) – като това се дължи на сравнително по-ниска обща субсидия поради нелоши собствени приходи и сравнително висок брой на населението. Средно за страната се падат по 63,30 лв. на човек в изравнителна субсидия, като в 234 общини субсидията е по-висока. Ако изключим общините, които не получават субсидия, средно за страната на човек се падат 88,31 лв., а 202 общини получават повече.
