Общото население в трудоспособна възраст за страната е 4 069 400 души. Това е с 958 501 души (19%) по-малко спрямо предходното преброяване от 2011 г., когато в трудоспособна възраст са били малко над 5 млн. души. Очаквано, най-много хора има в големите областни центрове – Столична община (838 390), Пловдив (207 733), Варна (206 911), Бургас (125 701) и Стара Загора (90 847) – като само тези пет общини концентрират 36% от цялото работоспособното население в страната.
На другия полюс са слабозаселените общини с почти липсващо такова – Трекляно (197), Бойница (308), Макреш (457) и Грамада (542). Данните представя Теодор Недев от Института за пазарна икономика.
Другият ключов показател за възрастовата структура и потенциалната работна сила във всяка община е делът на населението в трудоспособна възраст от цялото население. Общината с най-висок дял е Сърница (70,4%), следвана от Козлодуй (67,6%), Доспат (67,2%) и Белица (66,7%), а в противоположния край на подреждането са общините Грамада (40,3%), Бойница (40,4%), Невестино (42,5%) и Макреш (42,8%). Делът на населението в работоспособна възраст е най-висок в Югозападна и Източна България и най-нисък по северната и западната граница, както и в централните части на страната.
Общо за всички общини делът на трудоспособното население е 62,4% – с тази стойност са например Пазарджик и Ботевград, като в 195 общини стойността на индикатора е по-ниска, а в 70 – по-висока. Сред по-големите общини със сравнително висок дял на трудоспособното население са Столична (65,8%), Благоевград (65,2%) и Пловдив (65%).
Общо за страната работоспособното население намалява с 19%, като в по-голямата част от общините – 171 – свиването е по-голямо. Най-сериозно е понижението в крайните общини на страната, най-вече около северната граница, но и в отделни райони покрай западната и южната. От друга страна, черноморските и средногорските общини работоспособното население се свива най-бавно в периода между преброяванията.
Въпреки че най-сериозните свивания се наблюдават предимно в слабозаселени и изолирани райони, има случаи и на по-големи общини, които бележат притеснително висок спад. Примери са Добрич (спад от 29,6% или 19 112 души), Смолян (-28,3% или -8262 души), Пазарджик (-28% или -22 206 души) и Велико Търново и Русе (спад от 24,7% и при двете и съответно с 15 877 души и 28 945 души).
Само в 9 общини се наблюдава ръст в дела на населението в трудоспособна възраст, като отново една от тях е Сърница, при която растежът е изцяло следствие от обособяването й като отделна община от 2015 г. С изключение на нея, най-висок е растежът в Опан (1,4 пр. п.), Криводол (0,7 пр. п.), Вълчедръм и Летница (по 0,6 пр. п. и при двете). Същевременно общините, в които делът на населението в работоспособна възраст се свива най-рязко, са Свищов (-12,6 пр. п.), Баните (-10,8 пр. п.), Грамада и Лъки (по -10,6 пр. п.). На национално ниво се наблюдава свиване от -5,86 пр. п., като само в 85 спадът е по-остър. Сред по-големите общини, най-сериозно се свива делът на населението в трудоспособна възраст в Благоевград (-9,6%), Велико Търново (-9,4%), Добрич и Силистра (-9,2%), и Ямбол (-9,1%).
