След световния успех на едноименната книга, „Годината на магическото мислене” оживява на сцената на Театър 199 в едно силно, интимно и дълбоко човешко театрално преживяване. Спектакълът превръща автобиографичната изповед на Джоан Дидиън в универсален разказ за любовта, загубата и онова магическо мислене, което ни помага да продължим. Текстът води зрителя през болезнено откровено, но и едновременно изпълнено с неочаквана надежда пътуване. Емоционално. Честно. Неизбежно.
„Годината на магическото мислене” те въвлича в сърцевината на една лична буря. Там, където болката, любовта и надеждата се борят за последната дума. Една година, в която реалността и спомените се преплитат в опит да бъде разбрано необяснимото.
„Това е разказ, описващ с възхитителна сила и стил преживяванията на известната американска писателка, след като съпругът й, Джон, умира внезапно, докато дъщеря им, Кинтана, е в тежко състояние в болница.
Пиесата изследва нейното сложно емоционално пътешествие през годината след смъртта му, включително сблъсъка й с магическото мислене – ирационалното убеждение, че е могла да предотврати драматичните събития чрез конкретни действия. Или пък че е способна да поддържа съпруга си истински жив в своето съзнание.
Дидиън преплита мемоара си, описан с характерното за нейното изкуство остро и едновременно с това изящно перо, с медицински и психологически детайли, както и с водовъртежа на ежедневието. Така нейната история се превръща в задълбочено изследване на природата на сблъсъка с понякога жестоките поврати на съдбата. История, колкото дълбоко лична, толкова и универсално човешка”, споделя Андрей Филипов.
Следващите представления на „Годината на магическото мислене“ са на 29 декември 2025, 14 и 31 януари 2026.
Джоан Дидиън е родена в Сакраменто през 1934 г. и завършва Калифорнийския университет в Бъркли през 1956 г. След дипломирането си тя се премества в Ню Йорк и започва работа за Vogue, което води до кариерата й като журналист и писател. Дидиън публикува първия си роман, „Бърза река“, през 1963 г. Други романи на Дидиън включват „Свири го както е“ (1970), „Молитвеник“ (1977), „Демокрация“ (1984) и „Последното желание“ (1996).
Първият том есета на Дидиън, „Поклон към Витлеем“, е публикуван през 1968 г., а вторият й, „Белият албум“, излиза през 1979 г. Нейните документални произведения включват „Салвадор“ (1983), „Маями“ (1987), „След Хенри“ (1992), „Политически сюжети“ (2001), „Откъде идвам“ (2003), „Разказваме си истории, за да живеем“ (2006), „Сини нощи“ (2011), „Юг и Запад“ (2017) и „Нека ви кажа какво имам предвид“ (2021). Мемоарите й „Годината на магическото мислене“ печелят Националната награда за документалистика през 2005 г. А през 2007 г., нейната собствена драматизация на текста се появява в Театър Буут на Бродуей под режисурата на Дейвид Хеър и с участието на актрисата Ванеса Редгрейв.
През 2005 г. Дидиън е удостоена със златен медал на Американската академия за изкуства и литература в категориите „Изящна литература“ и „Критика“. През 2007 г. е удостоена с медала на Националната фондация за книгата за изключителен принос към американската литература. Част от грамотата на Националната фондация за книгата гласи: „Проницателен наблюдател на американската политика и култура в продължение на повече от четиридесет и пет години, отличителното съчетание от дискретна, елегантна проза и ожесточен интелект на Дидиън е спечелило на книгите й място в канона на американската литература, както и възхищението на поколения писатели и журналисти.“ През 2013 г. Джоан Дидиън е удостоена с Национален медал за хуманитарни науки от президента Барак Обама и с Наградата за цялостно творчество на ПЕН центъра на Съединените щати.
„Пиша изцяло, за да разбера какво мисля, какво гледам, какво виждам и какво означава това,“ споделя Джоан Дидиън в едно от последните си интервюта преди да почине през декември 2021 г.
