Петър Дишков, който е експерт в дървообработването и добрите лесовъдни практики, разказва защо е важно не само да засаждаме дръвчета, но и след това да полагаме грижи за фиданките. Той е завършил е ЛТУ със специалност “Механизация на горското стопанство”. В последно време стана доста модерно да се засаждат дръвчета по всякакви поводи, съществуват различни зелени кампании, има и специализирани фейсбук групи. Ето какво разказва обаче той за предизвикателствата и капаните по темата.
Какво е важно да знаят хората, когато планират акция по залесяване?
Ако искаме не само красива снимка от залесяване, а и да остане нещо след нас, е важно всяка стъпка да бъде планирана, съгласувана и по възможност ръководена от специалист лесовъд. Правилният избор на дървесния вид е ключов, тъй като един погрешен може да доведе до отрицателен резултат. При акции, които не са подкрепени от експерт, рискуваме дръвчетата да не успеят да се прихванат и да умрат. Може даже да вкараме в природата нетипични или още по-лошо – инвазивни видове, които да изместят местните и сериозно да нарушат биологичното равновесие. Имаме и примери за редица дървесни видове, навлезли вече България – като например айланта, които отделя алелопатични вещества – химически активни вещества, които възпрепятстват развитието на конкурентни видове, аморфата и др.
Друго ключово за успеха на подобен тип акции е подготовката на почвата преди залесяване. Най-добри резултати при работа с доброволци се постигат чрез залесяване с контейнерни фиданки, които вече държавните горски стопанства масово произвеждат. Важно е още и да се организира предварителна почвооподготовка и подготовка на дупките, в които ще бъдат засадени.
Как се избира мястото за залесяване, вероятно много хора не са наясно с изискванията?
Мястото за залесяване се избира най-вече в зависимост от целта, която сме си поставили с това залесяване – парково, рекултивационно, противоерозионно и т.н. Фондация “Кроношпан” има за цел всяка година да засади 1 000 000 дръвчета в целия свят основно за създаване на нови гори в горски територии, но тази година съвместно с община Камено и ЮИДП ДП направихме залесяване с тополови фиданки по поречието на канала в с. Полски Извор с цел укрепване на брега и превенция срещу наводения.
Какво се случва след като веднъж сме организирали акция и сме посадили фиданки?
Грижата за дръвчетата не приключва със засаждането, след задължително поливане в зависимост от дървесни вид следва и да се предвидят допълнителни дейности по отглеждането – косене, прекопаване, плевене, попълване и т.н. Затова съветвам хората, ако искат да участват в създаването на нови залесителни кампании, а не просто в поредната фейсбук група, трябва да се доверят на специалистите лесовъди. Благодарение на тях България е водеща в ЕС по биоразнообразие, стари и първични гори и съхранена природа.
Като част от голяма браншова организация каквато е Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост, отговорно мога да кажа, че освен експерти по добри лесовъдски практики, сме осъзнали и своята социална отговорност. Компаниите от 2-та сектора дървообработване и мебелна промишленост ежегодно организират различни дейности, свързани с опазване и подобряване на околната среда. През 2023 г. вече е организирано засаждане на близо 17 000 дръвчета, като дейностите ще продължат през цялата година.
Какви са грижите за вече съществущите гори и насаждения, кой ги прилага и как могат да бъдат подобрени?
Грижата за вече съществуващите гори продължава през целия им жизнен цикъл чрез различни лесовъдски намеси – различни видове сечи. А целта на сечите, когато са правилно изведени, е поддържане на оптимално здравословно състояние на горите. Важно е да се знае, че в България естествените гори са едва 8,7%. Лесовъдската наука дава най-добрия баланс между нуждите на обществото от дървесни материали и здрави гори, които да изпълняват всичките си функции.
Какви видове залесяване съществуват и се прилагат у нас?
Залесяванията се класифицират съгласно Наредба 17 в 4 категории: стопански, ландшафтни, защитни и опитни. Целта и подхода към всяко от тях са различни. В ландшафтното залесяване обикновено се цели подобряване на околната среда – естетически, както и ограничаване замърсяването – шумово и с фини прахови частици. Освен местни видове се използват и екзоти (дървесни видове, които не са местни) , като освен Наредба 17 и специалистите от общините изготвят списъци с допустимите дървесни видове.
Приема се, че един от най големите успехи на българското лесовъдство са защитните залесявания. След Освобождението от великата българска гора остава само спомен, бележитият лесовъд Константин Байкушев описва горите като “съвършено опустошени и развалени”, а всяка година заради бедствия – пороища загиват хора, добитък, разрушва се имущество. Тогава в този момент на помощ идват лесовъдите. Благодарение на действията на цялото общество под ръководството на горските специалисти се извършват мащабни залесявания. Изграждат се редица съоръжения и пороите са овладени. Заради тези акции днес горите са в добро състояние, а територията им се е увеличила двойно.
Друго интересно по вид залесяване са полезащитните пояси. В исторически план те са създадени от агрономи и лесовъди и благодарение на тях днес вместо степи, имаме Златна Добруджа.
