Възможностите и механизмът за разкриване на директна международна автобусна линия от Велико Търново до Букурещ бяха сред темите, по които кметът на града Даниел Панов обсъди с посланика на Румъния в България Н. Пр. Бръндуша Йоана Предеску. Интересът е двустранен – над 100 000 са румънците, които годишно посещават Велико Търново за културен, кулинарен и еко-туризъм, дори за медицински процедури или за пазаруване. Много жители на старопрестолния град също често пътуват до Букурещ, удобно е и летището в румънската столица.
Конкретни стъпки по-масирана реклама на Велико Търново в Румъния и обратното също бяха набелязани по време на работната среща. Активизиране на отношенията с побратимения град Яш също бе сред темите на срещата. Там е погребана св. Петка Търновска, покровителка на старата столица.
Даниел Панов посочи, че още това лято общината планира възстановяване на голямото кулинарно събитие „Трапезица Фест“, на което ще бъдат поканени производители на традиционни храни и кулинария, винари, занаятчии както от цяла България, така и от Румъния.
Тема на разговора бяха и проектите, реализирани по трансграничната програма Румъния-България, сред които обновяването на Художествената галерия „Борис Денев“, създаването на платформата с електронни магазини за занаятчии FairDeal. По същата програма това лято започва основният ремонт на над 8 километра улици и инфраструктура в подножието на Царевец, в кварталите „Света гора“, „Асенов“, на източния и северния вход на града.
“От 2009-а година България се е доказала като доверен партньор на Румъния и на всички нейни правителства”, каза още посланик Бръндуша Йоана Предеску. “Пример за доброто сътрудничество са активните отношения между Сдружението на общините в румънската асоциация на местните власти”, завърши Даниел Панов.
Междувременно се състоя 18-о издание на Международното изложение „Културен туризъм“ във Велико Търново. Стартът бе даден с родопски гайди от Златоград, песните на великотърновския Ансамбъл „Българче“ и изпълненията на „Джуниър Бенд“.
Във форума участваха над 50 изложители от цяла България – общини, туроператори, турагенти, сдружения, производителите. Те представиха туристическия продукт на своите региони – историческото богатство, фестивалите и културните събития, фолклорните и народни празници, кулинарията, винарството и др. Гостуваха също Румъния, Южна Корея, Северна Македония, Йордания, Индия и Палестина.
“Близо 40% е ръстът на посетителите във Велико Търново през 2022-а година, а културният туризъм е в основата на бързото възстановяване на сектора”, посочи кметът Панов по време на откриването. Той добави, че броят на туристите вече достига предпандемичните нива. Тенденцията продължава и през настоящата година – в старопрестолния град се завърнаха организираните туристически групи от Турция, Полша и други държави, а посетителите от Румъния вече са повече спрямо цифрите от годината преди пандемията – 2019-а.
“Изложението, което със съмишленици и приятели създадохме преди 20 години, днес е сред най-престижните на Балканския полуостров и има своя добър имидж и авторитет. Българските общини се научиха през годините да популяризират собствените си постижения, откроявайки културните и исторически забележителности и това издига успешно регионалния туристически продукт. Кметовете да отделят повече пари за реклама и маркетинг, защото това ще популяризира нашите традиции, обичаи и фолклор, нашата българщина”, подчерта Панов. Той обърна внимание, че за успешното развитие на българския туристически продукт са необходими значителни финансови средства, които на национално ниво да бъдат насочени към инвестициите на общините за развитие на културния туризъм и призова за активни съвместни действия на местната власт, бизнеса и ресорното министерство.
“Културният туризъм има над 20% дял в общия туристически продукт на страната. А Велико Търново като столица на културния туризъм е сред градовете с най-голям ръст на посетители”, подчерта и заместник-министърът на туризма Мариела Модева. По думите й увеличението на туристите тази година вече е с 9% спрямо 2019-а година – преди пандемията.
