„С годините човек натрупва. Аз съм раждан при газеничето, преживях електричеството, дойдох до атома и овладяването на Космоса. Представяш ли си какво е това за един живот и мога ли да не се променя в него? Обратната страна на Луната е факт, Жул Верн е отдавна реалност, а Земята е вече друга. Това не може да не въздейства на светоусещането. Начинът, по който потапяш вече четката в боята, не може да е същият …“ – споделя Дечко Узунов в едно свое интервю през 1983 г.
Творчеството на Дечко Узунов обхваща повече от шест десетилетия, през които винаги текат няколко успоредни линии на творческо търсене, на опити в идеи, форми, техники, багри, композиции. През всички творчески десетилетия той ще превръща материалното в художествено видение. Ако има някаква разлика между младите и късните му години, то тя не е в отслабване на силите, а в това, че след като е изпитал силата на удоволствието от вродената си дарба в изкуството, неговите форми, багри и ритъм, той предпочита да се отправи към по-прости и по-мъчни неща. Кръгът на това изкуство сякаш постепенно се затваря. Пейзажите му се отдалечават, стават недостижими. Голите тела постепенно се обръщат с гръб към нас, човешките образи са като видения, за да превърне накрая света в космически багри и светлини. През последното десетилетие на творческия си път – от средата на 70-те до средата на 80-те г. на ХХ век, Дечко Узунов създава голямо форматни живописни платна, акварели, скици и рисунки, в които изобразява космическата материя – тя е светлина, движение и ритъм. Пространството е пресъздадено чрез експресивен или по-деликатен изказ, а въображението разчита различни небесни обекти като звезди, комети, планети, галактики, пулсиращи в разнообразни цветове и нюанси в гамата на синьо и червено, а бялото и черното са акцент, който обособява идеята за движение. Взаимодействието между тях изгражда противопоставянето на светлина и тъмнина, както и идеята за безкрая на Вселената.
Темата за Космоса в творчеството на Дечко Узунов както в серията акварели, така и в една от последните му маслени творби, наречена „Разведряване“ („Космос“, 1983 г.), разкрива желанието му да се отдръпне от видимото, превръщайки Космоса във философска интерпретация на духовното извисяване. Вселената става търсената абстрактна реалност, място за съзерцание на необятното космическо пространство, в което художественото въображение и духовният стремеж към безкрая се срещат.
