Октомври е Международен месец за борба с рака на гърдата, период, посветен на повишаване на осведомеността и насърчаване на ранната диагностика и превенция на това заболяване. През този месец се организират кампании, безплатни прегледи и промоции, насочени към ранното откриване, тъй като този вид рак е едно от най-честите онкологични заболявания при жените. Книгата “В името на живота” е история, пресъздаваща живота на болните и техните близки. Това е първият български роман, който се осмелява да надникне едновременно в съдебната зала и в онкологичния кабинет. Той е вдъхновен от действителен случай на автора – юрист с 25-годишна практика и лична среща с рака. Ето какво споделя Стефка Петрова.
Преживели сте рака, кое беше най-трудното по пътя?
Няма лесно в това дълго пътуване. Но неизвестността, след като чуеш диагнозата, страхът, че може и да няма утре, усещането, че светът ти буквално се срива, са много по-трудни за преодоляване от физическата болка и неразположенията от лечението. Най-трудното за мен като че ли беше да победя страховете си.
Кое най-много ви даваше сили?
Мисълта, че синът ми ще остане сам–самичък, ако не се боря за живота си. Надеждата, че щом още съм жива, щом дишам, значи имам шанс и съм на прав път. Вярата, че ще оздравея.
Какво бихте казали на хората, които току-що са разбрали за диагнозата?
Първо – не сте сами. След като чуете диагнозата, шокът е огромен и е нормално да се сринете. Но след това трябва да се съберете и да станете. Борете се с всички сили и не се предавайте – винаги има шанс, винаги има надежда за по-добро утре. Знам, че страхът е голям, но не му вярвайте. Дори да ви изглежда невъзможно, знайте, че Животът е по-силен от болестта.
Хенри Уорд Бийчър е казал: „Няма по-силен победител от този, който успее да победи себе си“ и за мен, това е сърцевината на успеха във войната с тази коварна болест.
Как решихте да напишете тази книга и колко време ви отне?
Малко повече от две години. В началото, писането беше особена форма на терапия, на изцеление. Започна като дневник, в който записвах вечер мислите си и как върви лечението. После по тези записки направих малка книжка с (изстрадани) съвети – „Книжка на Надеждата – 7 правила, които да спазваш по пътя си към победата над рака“, която пуснах безплатно онлайн. Исках да бъда полезна на другите, като мен и на техните близки. Видях, че на хората им хареса и това ми даде кураж да напиша романа.
Гарантират ли парите добро лечение в България?
Не мисля, че точно парите са решаващия фактор за добро лечение, нито че го гарантират. Лечението на рак у нас е безплатно – покрива се от Здравната каса. Разбира се, има някои доплащания, като всяко друго – например, за избор на екип, консултация с конкретен специалист. Важните са лекуващите лекари и самият пациент.
Как могат да помогнат роднините и приятелите на хората, болни от рак?
Като останат до тях. Просто да са там, да не ги изоставят. Присъствието лекува повече дори от думите. Най-много помага, когато усещаш, че някой те обича и те приема какъвто си в момента – с болестта, със страховете ти, с неразположенията. Достатъчно е да обичат, да прегръщат, да слушат и чуват близкия си. С помощ в ежедневието, с отмяна от задълженията.
Как се спасява надеждата, когато се касае за човешки животи?
Като не спираш да търсиш смисъл, като си напомняш, че има причина да си още тук. За мен, надеждата е упорита вяра, че има утре и че си струва да го дочакаш. Затова „се спасява“ с безрезервна Вяра – в Бог, в Живота, в теб самия, в това, че съществуваме с причина. Когато намериш смисъл да живееш, идва и силата да понесеш дори най-тежкото.
В какво вярвате повече – в медицината или силата на духа?
И в двете. Медицината лекува тялото – тя дава шанс, инструментите, леченията, лекарствата. Човешкият дух лекува душата – той е в основата на всичко, без него няма живот. Не можем да излекуваме само едната ни половина. Затова те трябва да вървят заедно – в това е нашата сила.
Как се промени живота ви след като успяхте да се възстановите?
Коренно. Вече знам, че истината е в малките неща и не ми е нужно да притежавам много, за да бъда доволна и щастлива. Приоритетите ми се преобърнаха – вместо работа, кариера, финанси, сега в центъра на моя свят стоят здравето, вътрешния баланс, спокойното ежедневие, спорта, пътуванията. Спрях да отлагам, да се съобразявам с очакванията на другите. Започнах да слушам себе си и да казвам „не“ без да чувствам вина.
Спрях да се питам, какво ще стане, ако сега умра? Вече всеки ден се питам, какво искам да правя, докато съм жива.
