Да бъдеш заразителен и убедителен с думите си е умение, ценено още от древността. Неслучайно патриархът на българската литература Иван Вазов често излизал на балкона на къщата си, за да изнася прословутите си речи. Това оформяло публичния му имидж. И към днешна дата да владееш словото за някои професии е изключително важно.
Българският парламент е виждал какви ли не оратори. През последните години обаче добрите примери от миналото като че ли нямат последователи, наблюдава се парламентарна реч, която е неразличима от средностатистическата на улицата. Трайно ли се е променил маниерът на говорене от трибуната на парламента с годините? Отговор на този въпрос потърсихме от проф. Андрей Пантев – един от видните оратори в няколко родни парламента. Автор на над 300 публикации на български, английски, руски, испански и немски език, на около 40 книги, съставител и редактор на исторически сборници и енциклопедии.
Понятията девалвираха
“През последните години в парламента битуват депутати с 300 думи речник. Думи като “демокрация”, “справедливост” и особено “промяна” – широко употребявана за всякакви цели от 1989 г. досега, се обезличиха, понятията девалвираха – загубиха своята значимост, важност, ценност”, коментира Андрей Пантев.
През март 2008 той е един от “100 български интелектуалци”, подписали открито писмо срещу признаването от страна на българското правителство на независимостта на Косово от Сърбия. В писмото се говори за сърбите като за “братя по кръв и вяра” и завършва с въпроса “Луди ли сте, слепи ли сте, или само купени?”
“Към днешна дата няма ораторска тематика – значими, съдбовни теми. По наше време се решаваха важни неща, свързани с НАТО, войната в Ирак, ситуацията и участието на България в Афганистан, ЕС…съдбоносна тематика. Днес тя е ритунна, дошла от рутинни теми”, коментира професорът. И веднага бърза да допълни: “Затова днес има глад за герои, глад за оратори”.
Според него обаче за да може човек добре да си служи със словото, трябва “да е малко и артист”. “Нужно е да си променяш постоянно речта от трибуната – със съответните паузи, акценти, да не е прекалено дълга или прекалено къса, да борави с разумни аргументи”, съветва професорът. По думите му днес в пленарна зала има “статична реч”, лишена от личностно обаяние – изговаряна машинално, но засилваща у хората умората от баналности и глада за нови хора в политиката.
Световна тенденция
“Тенденцията не се наблюдава само у нас, на мода е в цял свят, където диктаторите на капиталистическата система се задържат по-дълго. Явно това е на мода и няма изход – човечеството в този държавнически похват, издигнал в култ парите, не може да съществува”, коментира още Андрей Пантев. “Дори церемонията по връчването на наградите “Оскар” е толкова скучна, че ми се струва, че една селска читалищна седянка би била в пъти по-интересна”, смята професорът. Според него всичко води до изчерпване, а “след него идва времето на тиранията и насилието във всички аспекти на двете думи”.
“Ситуацията е комплексна, многопластова, защото както е казал Кенет Кларк в “Цивилизацията” – “Вярвам в дарения от Бог гений и ценя общество, което му позволява да съществува”, затова – всяко поколение изживява своя път, това се случва на всички нива и за колкото време е необходимо, така че всяко поколение преглъща тарикатите на своето време и тарикатлъкът в парламента”, убеден е проф. Пантев.
За политиците и “брюкселския жаргон”
И наистина, поглед назад показва, че хората с въздействащо слово от парламентарната трибуна са били много повече в първите години след демократичните промени у нас – нека си спомним за Валери Петров, Блага Димитрова, Петър Дертлиев. Нека и политиците на днешния ден да помнят, че силното и въздействащо слово винаги се оценява от аудиторията, а не т.нар. “брюкселски жаргон”.
“Брюкселският новоговор” е термин, конструиран от българската лингвистка Андреана Ефтимова, за да опише езиковото поведение на част от съвременните български политици. Терминът обозначава политически коректното изразяване, съобразено с езиковите политики и практики на политическата администрация на Европейския съюз. Първата му употреба е в публикация от 27 февруари 2014 г.
Според Ефтимова това е новият “дървен език”, за разлика от стария дървен език, описан от френската политоложка Франсоаз Том и отнасящ се до пропагандата на комунизма. Понятието е сродно с други използвани в научната литература понятия като “нов казионен език” (Борислав Георгиев), нов “бюрократичен език” (Анастасия Кондукторова) и нов “административен език”. Или иначе казано…език, обслужващ добре популизма.
Популисткото говорене се отличава с подбора на такива лексикални средства, които гарантират достъпност на посланията до по-голяма част от хората, които осигуряват разбираемост и са с висока честота на употреба в ежедневното общуване. Основната цел на популисткото говорене е политикът да скъси дистанцията с избирателя, да бъде разбираем и близък с речта си, да внушава доверие и чувството, че е човек от народа. Популисткото говорене е особено силна стратегия в условията на подкопано доверие в политическата класа и институциите, на девалвирали ценности и устои.
Но имиджът “човек от народа” принадлежеше към една друга система в едно друго време. Или бъркам?
Проф. Андрей Пантев e роден в на 26 март 1939 г. в с. Раковица, област Видин. Произхожда от учителско семейство. Двамата му родители са учители, а той самият е вече трето поколение учител. През 1954 г. завършва гимназия във Видин, след което следва „История“ в Софийския държавен университет, където се дипломира през 1961 г.
Пантев работи в Историческия музей във Видин през 1962–1965 г., след което записва редова аспирантура в Софийския университет. През 1967 г. защитава първата си дисертация (доктор), а през 1984 г. става доктор на науките. Специализира в Англия през 1969 г. и в САЩ през 1979 г.
От 1967 до 1974 г. е последователно научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института за история при БАН. През 1975 г. е избран за доцент, а през 1985 г. – за професор в Историческия факултет на Софийския университет.
През 1982–1984 г. Пантев преподава балканска история в САЩ. Бил е гост-професор във Великотърновския университет, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС, ЮЗУ и др.
Президент е на Българската асоциация за американистика от 1990 г., а от 1999 г. е председател на гражданското обединение “Св. Георги Софийски“.
Андрей Пантев е депутат в 39-то, 40-то Народно събрание и 41-то Народно събрание от гражданската квота на Коалиция за България. На 14 юли 2009 г. той ръководи първото заседание на 41 Народно събрание, за избиране на председател на парламента.
През 2002 г. Андрей Пантев получава награда “Голям Платонов Нобел на века“ на Световната академия “Платон“.
