За ерата “Ангелов” могат да се обобщят следните цифри – за приблизително 9 месеца България има почти 15 000 починали, а активните ковид случаи са над 60 000. Костадин Ангелов поема властта в министерството през юли миналата година. Статистиката тогава показва – 337 починали от COVID-19, активни случаи – 4534. Данните към 16 април тази година са – 65 754 активни случая, а жертвите на вируса – 15 100. С просто око се вижда разликата.
“Лекарят от Сървайвър”
Шефът на Александровска болница се заклева като министър на 24 юли 2020 г. Ангелов ръководи болницата от 2013 г. Шест години по-късно – през 2019 г. лекари и пациенти излизат на протест заради “ужасяващи условия на труд и мизерия в помещенията за лечение на пациенти”. Въпреки това Ангелов е назначен като министър в кабинета на Бойко Борисов. Известен е и като “лекарят от Сървайвър”, защото придружава екипа по време на снимките в няколко сезона на предаването…
Политически, а не експертни решения
Ерата “Ангелов” доказа, че решенията за коронакризата се взимат политически, а не от експертите. А резултатът – почти всички области у нас се оцветиха в ковид червено от есента до днес. Пандемията е изключително предизвикателство – не само медицинско, но и за икономиката и социалната сфера. Затова се оставаше с погрешното впечатление, че специалистите вземат решенията. На всеки е ясно е, че епидемиолозите, инфекционистите, вирусолозите трябва да са тези, които да ги налагат, но в края на краищата се видя, че Костадин Ангелов стана проводник на мерките, определяни от правителството.
Всеки помни думите на Борисов – “Като ластик сме – отваряме, затваряме за по 10-15 дни”. От юли миналата година досега се виждаше как министър-председателят пряко казва какво трябва да се направи, а министърът на здравеопазването издаваше съответните заповеди. Решенията трябваше да бъдат много динамични и съобразени със ситуацията, но често имаше нелогични решения, с които се разхлабваха мерките, въпреки броя заразени. Сред тях беше нареждането на Борисов да се намали карантината на 10 дни, а преди това – да не се правят изследвания, когато съответният човек, който е бил доказано заразен, излиза от карантина – това са две съвсем различни неща.
Политически решения винаги ще има, но в ковид ситуация всяко здравно министерство би трябвало да се позовават на мнението на медиците. Всички обаче станахме многократно станахме свидетели на разминаване в тази посока. А решения от вида “затваряме това, отваряме онова” създадоха чувство за хаос, за импулсивни решения, които не са базирани на обективни факти. Отстрани изглеждаше като “правим нещо, за да не изглежда, че не правим нищо”.
За ваксините
През януари Костадин Ангелов обясни липсата на ваксини с аргумента, че доставките били неравномерни. Странно как тогава останалите държави изпълняваха целите си съобразно сроковете в плана си, само България не успяваше. Към 24 януари данните показват, че за последното денонощие са били ваксинирани 18 души. През същия този януари здравният министър съобщи на депутатите, че до края на годината ще бъдат ваксинирани 2 милиона българи. Два дни по-късно проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, заяви, че “най-оптимистичният вариант е да имаме около 1.5 – 2 милиона ваксинирани до края на август”.
Проблемът с неритмичните доставки на ваксините не засягаше само България. Но неспособността за координирани действия, ясно разпределение на труд и отговорности и липсата на ефективен мениджмънт изглежда, че са български синдром. Като доказателство нека видим данните от съседните на България – Румъния и Гърция. Само за един ден – на 5 януари, в Румъния бяха ваксинирани 11 912 човека. Когато на 8 януари Гърция обяви, че планира да увеличи броя на ваксинираните за ден от 5000 на 8000, в страната вече бяха имунизирани 35 000 души.
В тв предаване е лесно да си “сървайвър”, но реалността изисква друго. А политическият сървайвър е друга тема. Дали?
За бг модела
Костадин Ангелов се похвали миналия месец, че Европа вече не говори за български модел, Европа го прилага. По думите му България е достигнала “завидни резултати” в управлението на кризата с коронавируса, при мерки с “нисък индекс на строгост”. Като пример Ангелов даде Швейцария. По думите му в държавата, с която “не можем да си помислим иначе да се сравняваме”, са свършили болничните легла, а у нас – не. През същия този март епидемията в България напомни за най-тежката фаза от т.нар. втора вълна, която у нас започна през есента. А директорите на болници отново предупредиха, че леглата в отделенията за COVID-19 не достигат, а приетите в болница с коронавирус се увеличават с близо 1000 души на седмица. Редица общини и области решиха отново да затворят училищата за децата от 5 до 12 клас и да ги върнат изцяло на дистанционно обучение. Докато се случваше това, Ангелов повтаряше, че държавата се справя отлично с пандемията, а в Европа и света се говори за “български модел“.
Така че, когато си говорим за български модел за борба с ковид, г-н Ангелов, има ли такъв и докъде ни доведе той? За информация – вижте ковид статистиката от юли досега по-горе.
