Той е един от основателите на “Лекари без граници”. Днес живее високо в планината във Франция. Пише книги, кара ски, живее в усамотение през по-голяма част от времето. Свидетел е на много исторически, обществени, морални и биологични промени. Жени се три пъти за една и съща жена. От малък мечтае за голямо семейство – има три деца. Жан-Кристоф Рюфен е изключително интересен събеседник – не само заради богатата си като енциклопедия биография и колоритен поглед към света и хората, но той принадлежи към онзи изчезващ вид – има умението да говори с всеки човек, да вниква в съзнанието, да преодолява езиковата бариера и да създава свят, където доброто би могло да има превес не само в България и Франция, но и в целия свят.
Роден е през 1952 година. Освен лекар, хуманитарен активист и писател – на десетки романи, удостоени с 9 награди, е и дипломат и университетски преподавател по политически науки. Медицинската му кариера започва като стажант в неврологичното отделение на Салпетриерата, което по-късно оглавява, и продължава в болници в Париж, Нантер и Сент-Антоан. Като един от пионерите на “Лекари без граници” Рюфен ръководи многобройни мисии в Източна Африка и Латинска Америка, а по-късно става и заместник-председател на организацията. Богатата му биография на хуманитарен служител продължава като медицински директор, а след това и директор на “Акция срещу глада”, ръководител е на френския Червен кръст, както и на организацията “Спешна помощ” в Косово.
В хода на богатата си дипломатическа кариера той е културен аташе в Бразилия, френски посланик в Сенегал и Гамбия, както и ръководител на хуманитарна мисия в Босна и Херцеговина, където освобождава 11 френски заложника от “Спешна помощ”, задържани от босненски сърби.
Литературното му творчество е вдъхновено от над двайсетгодишната му работа за различни хуманитарни неправителствени организации в Никарагуа, Афганистан, Руанда и на Балканите. Богатият му опит и елегантният му стил му носят редица награди, сред които “Гонкур”, “Интералие”, “Медитеране”, Орден на Почетния легион и много други. Член е на Френската академия от 1997 г.
Ето какво сподели пред нас Жан-Кристоф Рюфен, който бе на посещение в България за първи път, а поводът беше представяне на книгата му “Адам отпреди грехопадението”:
За ковид
Появата на ковид за мен като лекар не беше изненада. Има обща закономерност при появата на всеки подобен вирус, което няма как да не събуди подозрението, че те “мутират” в лаборатории. Всеки един от тях е таргетиран. Едни засягат децата, други възрастните хора, трети болните. Но нито един вирус “не покосява” цялото човечество едновременно, защото трябва да останат оцелели.
За мен обаче шокиращото при ковид пандемията бе, че с едно натискане на копчето свободата на човек може да му бъде отнета. Аз живея много усамотено в планината – къщите са разположени много далеч една от друга. И въпреки това, бяхме следени. Тогава се запитах: Кого мога да заразя аз високо в планината, където на километри от мен няма никой? Независимо от това, в небето кръжаха хеликоптери, които следях дали има хора навън. Целта бе всички да са затворени. Но хората държат да не бъдат ограничавани, да имат свобода и – когато карахме ски и се чуваше звук на приближаващ хеликоптер, спирахме и мятахме върху себе си бели чаршафи. По този начин, насред снега, нямаше как да бъдем забелязани отвисоко.
За крайностите в екологията
Екологията, което не е хуманитарна и не уважава човешкия живот, е много опасна. Като лекар съм много ангажиран с хуманитарните въпроси, касаещи живота на всеки един. И поради тази причина няма как да не бъда чувствителен относно онези, които говорят за екологията по радикален начин и поставят под въпрос бъдещето на планетата, представяйки човечеството като реална опасност за него.
Що се отнася до екологията днес, тя е много консенсусна и спокойна, но това не означава, че не трябва да сме внимателни за възникването на подобни крайности. Убеден съм и винаги съм вярвал, че каквито и проблеми да има човечеството, те могат да се решат от хората, а не против тях. Аз милея за природа, виждам ежедневно как тя се променя, загрижен съм за съдбата на животните, но разбиранията ми за екологията винаги ще се основават на едно – тя не трябва да е антихуманна. Човекът не трябва да се приема като виновен, а като отговорен.
А що се отнася до еколозите днес във Франция, те са едни много спокойни хора, които обикновено искат да станат министри. И обикновено успяват.
За професията
Когато ме питат какъв съм, аз казвам, че съм лекар. Това е на първо място. Фокусът за мен е върху човека и човешкото и винаги ще остана верен на тази максима. На планетата ни има 8 милиарда души и ако ме питатате дали трябва да бъдат избити, за да има баланс, отговорът ми е “Не, не и пак не”! Като лекар свикнах да гледам на света такъв, какъвто е – и да, в него има прекрасни неща, но и не толкова. Затова балансът е важен.
