Бравурният разказвач, язвителният до болка критик и неуморим бунтар Фредерик Бегбеде се завръща с опитите да осмисли своето битие, детството, прекарано между разведените родители, разкрепостеността на 70-те години, младостта, веселията и флиртовете, ключовите запознанства. Резултатът е “Бараж срещу Атлантика” (превод: Красимир Петров, издателство “Колибри”). “Тъкмо през тези изгубени години закалих сърцето си”, признава писателят.
С умелата си заигравка с “Бараж срещу Пасифика” на Маргьорит Дюрас писателят се връща към едно вече окончателно отминало време. “Бараж срещу Атлантика” излиза на френски език в началото на 2022 година, когато писателят е на 56 години. Прясно изоставен от жена си, на която посвещава книгата, той решава да започне да пише “фрази”, които представляват кратки и честни мнения, спомени и констатации за собствения му живот дотук и за живота като цяло. За живота, който всеки следващ ден потъва все повече – единият в екзистенциалното кошче за боклук, а другия – под морското равнище.
„Бараж срещу Атлантика“ е своеобразно продължение на “Един френски роман”. Но тук, за разлика от преди, Бегбеде сякаш е зарязал мачовското въртене на котешката си опашка и е опитал да се успокои и да се изправи срещу себе си. Доколкото би било възможно за нарцисист от подобна величина. При това французин. И всъщност опитът е успешен. Тук читателите няма да му правят компания по барове и бардаци, няма да се врат из намачканите му чаршафи и мръсни чаши от уиски. В “Бараж срещу Атлантика” Бегбеде е раним, стоящ на брега на океана и очакващ края. Било то на света, или на собствения си живот.
Нестандартна форма на роман, жанров флирт с литературата и едновременно с финото иронизиране на онова, което интернет направи и прави с езика. Финалната част на романа обаче е абсолютната противоположност като форма на фразите. Тя е изписана плътно, напоително почти като поток на съзнанието, уловен в безупречния български превод. А заключението – единственият лек срещу самотата си остава любовта, която, дори остаряла, дори изхабена и изморена, си остава любов.
Сред най-известните произведения на Бегбеде се нареждат романите “Любовта трае три години”, “Windows on the World”, “Един френски роман”, който печели награда “Рьонодо”, “Човекът, който плаче от смях” и, разбира се, “9.99 евро”, книга за умелата манипулация на циничните рекламисти криейтъри, чието ново издание (превод: Красимир Петров, издателство “Колибри”) съпровожда излизането на “Бараж срещу Атлантика”.
