Днес за 11-ти път ще бъдат връчени годишните награди за телевизионна журналистика “Свети Влас”. Това стана повод за коментар по Дарик радио на Кирил Вълчев.
Публикуваме го без съкращения:
“Спомних си за онзи знаменит фейлетон на Христо Ботев “За длъжностите на писателите и журналистите”, публикуван във вестник “Независимост” през 1874 г.
“Послушайте, мои мили гълъбчета …” – започва Ботев – “който от вас остане без работа и няма с какво да живее, … ние го съветоваме … да издава вестник …”.
И после Ботев продължава с три съвета:
“Слушайте, братя врабци и цанцугери! … Ако някой чорбаджия ви помоли да го не хвалите във вестника си и да го не срамите пред ония, които познават неговите „несъществующи“ благодеяния, то вие го не слушайте … Хвалете и не бойте се … Ако някой от вашите граждани направи някое беззаконие и ако тоя гражданин ви плаща акуратно за годишното течение на вестника, то и в такъв случай вие сте обязани да премълчите и да не говорите за това беззаконие …
После мълчанието върви смирението. Ако желаете да ви хвалят хората и ако ви се иска да живеете наготово, то свивайте полите си даже и пред ония свои благодетели, които ви хранят само с мазни обещания …
Третята длъжност на писателите и на журналистите е да просят деликатно и да подмамят своите благодетели с особено изкуство …”
“Гълъбчета … врабци … цанцугери (ще рече “синигери” – дума, синоним на “безполезни”) …
За почти век и половина към тези обръщения на Ботев към журналистите се прибавиха още подобни като се стигне до “мисирки” (тоест “пуйки”) на Бойко Борисов и през тази седмица по-ясното обръщение към медиите на Слави Трифонов: “мълчаливи и послушни съучастници в деянията на властта” …
Какво да сторим журналистите, за да не бъдем за Ботев врабци и безполезни цанцугери, за Борисов – мисирки, а за Трифонов – мълчаливи и послушни …
Отговорът е прост – да не следваме онези три иронични съвета от фейлетона на Ботев за длъжностите на журналистите:
Първо – или хвалби, или мълчание.
Второ – смирение пред мазни обещания за живот наготово.
Трето – просия.
Вместо да редуваме хвалене с премълчаване, журналистите първо трябва да задаваме въпроси. С въпросителен знак. С питанки вместо удивителни и многоточия.
Журналистите трябва да върнем онзи диалог в обществото, който се е разпаднал (по думите през тази седмица на езиковеда от Софийския университет доцент Владислав Миланов). А диалог само с отговори без въпроси няма …
Но и политиците трябва да участват в диалога, а не да редят монолози във фейсбук …
И всички заедно без злоба и лични нападки, но и с памет от миналия си опит и разбиране на настоящия контекст да обсъждаме в медиите бъдещето си като си даваме сметка, че след всеки спор и избор пак оставаме заедно в страната си. И затова е добре да върнем вежливата форма на общуване като си говорим на “Вие” в медиите, за да върнем уважението един към друг извън медиите.
Защото и да не искаме “пак ще се прегърнем”, както пее супергрупата “Фондацията”, чието лятно турне започна тази седмица от Варна и е по-добре да си подадем ръка “и в лош за мене час” по примера на тези супер музиканти от пет големи български групи, които обединиха таланта си да пеят заедно въпреки конкуренцията през годините.
Второ, вместо смирение пред мазни обещания, на което Ботев иронично съветва журналистите, наистина е нужно фокусирането ни върху истински важните теми. Защото заливането с много информация без фокус удавя истинските новини не по-малко от завличането към дъното с една лъжлива новина.
Но това означава – наред с предложените от Слави Трифонов теми за трансплантациите в болница Лозенец и по думите му “скандалните разкрития” от служебния министър на културата Велислав Минеков “за колосални злоупотреби с публичните средства, за милиони левове, които някакси са изчезнали” – фокусиране и отвъд домашните злободневия върху важните теми в света, които ще предопределят бъдещето на България.
Никой вече седмица не само не постави във фокуса, ами и въпрос не зададе за българската позиция относно решението на финансовите министри на страните от Г-7 (икономически най-могъщите държави с 65 процента от брутния вътрешен продукт на света – Съединените щати, Великобритания, Франция, Германия, Канада, Италия и Япония) постигнаха споразумение за глобален минимален корпоративен данък от не по-малко от 15 процента.
Няма отговор от българските властимащи и експерти понеже българските медии не поставиха фокус върху въпроса дали България с увеличение на 15 от сегашните 10 процента корпоративен данък ще се окаже сред “правилните места”, където “правилните компании да плащат правилните данъци” (по изразите на британския финансов министър Риши Сунак).
В медиите у нас липсва и фокус върху европейската значима тема – Зелената сделка, предложена от Европейската комисия, за да може до 2050 г. Европа да достигне нулеви нива на произвежданите парникови газове.
Затова за да не останат много българи без работа и/или без ток и отопление заради забрана след 2025 г. на всяка форма на държавна помощ за въглищните електроцентрали, във фокуса на журналистите трябва да бъде и темата за общата стратегия на България и регионалните й планове отвъд запазването на ТЕЦ-овете максимално дълго време.
Но нашите медии не се занимаваме много-много със Зелената сделка понеже българите и без това не я разбират, тъй като още Ботев е казал, че за “тая публика … между кокошката и гаргата … не съществува никакво различие”.
И най-сетне, трябва да се справим с изпълнението в медиите на третия Ботев съвет – просията. Понеже заради липсата на пари за истинската журналистика най-често са и онези хвалби и мълчания, и смирение пред мазни обещания.
И следването на трите ботеви “съвета” към “цанцугерите”, за съжаление, става най-видно при предизборна кампания, каквато започва пак през тази седмица. Защото заради парите от партиите и страх от обвинения в пристрастност в много медии точно преди изборите изчезват истинските въпроси и от години няма преки дебати между политическите водачи.
Затова е крайно време българското общество чрез общата ни държава да уреди така финансирането на медиите, че да не трябва да просят.
Това може да стане с отпадане на лицензионните такси за разпространение на телевизиите и радиата и безплатна разпространителска мрежа за печата, финансирането на свободен най-вече за всички български медии достъп до истинска информация от чужди агенции и кореспонденти по света и из цяла България, програми за финансиране на качествено медийно съдържание, обучения на журналисти …
Просията от журналистите, която осмива още Ботев, ще намалее когато спрем да гледаме на информацията като на пазарен продукт, а като на право на гражданина, както си е записано в Конституцията.
Но истинският съвет към журналистите, за да не бъдем безполезни цанцугери, е да помним, че най-важното във всяка работа е да си спасиш душата, даже да загубиш всичко сега, както пеят “Фондацията” …
А понеже сме в Свети Влас за телевизионните награди, добре е да си знаем, че наградите са голям риск за душата 🙂
Все пак на финала за всички, които критикуват българските журналисти, нека завършим с напомняне към народа, към който принадлежат с края на фейлетона от Ботев “За длъжностите на писателите и журналистите”:
“Но както и да е, а българската журналистика напредва …Токвил говори, че сяко едно правителство прилича на народа си, а аз ще да кажа, че българската журналистика прилича на нас с вазе.
Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за шарлатаните се открива широко поле …”
