Тази седмица парламентът одобри дългоочакваната и широко обсъждана здравна стратегия на страната до 2030 г. Документът е ключов за развитие на здравеопазването у нас, защото планира разходи в размер на над 101 милиарда лева за целия период на изпълнение, дава основните насоки за развитие на почти всички основни сектори в системата, поставя цели и очаквани резултати, които ще имат пряко влияние върху живота на всеки български гражданин. Кои са най-важните промени, които стратегията предвижда – на тези въпроси отговаря Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Три големи приоритета
Стратегията залага 3 големи приоритета: устойчиво подобряване на здравето и среда, подкрепяща здравето; ефективно управление на ресурсите с фокус върху здравните резултати; и гарантиране на здравната сигурност и намаляване на неравенствата.
Всеки приоритет е подкрепен с между 4 и 8 политики, които се фокусират върху специфични здравни проблеми. Стратегията отново се опитва да обхване абсолютно всичко в здравеопазването, независимо от първоначално изявените намерения от страна на депутатите да насочат и приоритизират няколко важни аспекта на здравеопазването, върху които да съсредоточат усилията за промяна. “Този подход може и да е приемлив от политическа гледна точка, но той не помага за решаване на генерални проблеми в здравеопазването, а единствено разпилява и внимание, и ресурс”, коментира Петя Георгиева.
По думите й болничната помощ остава централен проблем с неясно бъдеще и размита отговорност. Стратегията предвижда много сериозни промени в болничната помощ по отношение на структурата на лечебните заведения за болнична помощ и тяхната дейност – поне на хартия. Равномерният достъп на населението до болнична помощ ще бъде осигурен чрез определяне на пет йерархични нива на лечебни заведения, основно в зависимост от броя на населението на населените места, в които са разположени.
“Въпреки множеството пожелателни фрази какво би било добре и по-добре да се случи, стратегията не отговаря на въпроса как ще се трансформират лечебните заведения извън формално променения им статут”, предупреждава експертът на ИПИ. Как ще се случи преструктурирането и какви ще са ефектите от него е въпрос, вероятно оставен за решаване в плана за преструктуриране на болниците, който тепърва ще се разработва.
Още по-любопитно е плахото споменаване на възможността НЗОК селективно да договаря с лечебните заведения – изключително ключов аспект на финансовия модел, но не достатъчно описан и изяснен от депутатите. “Още по-съществен проблем е липсата на каквито и да било насоки ще има ли или не промяна в модела на финансиране на дейностите на болниците”, коментира още Георгиева. Според нея липсват ясни предложения дори за посоката на промяната във финансирането, извън общото намерение за прехвърляне на средства към извънболнична за сметка на болничната помощ и повишаване на събираемостта на осигурителните вноски. И не на последно място – единствено за болничната помощ липсват преки индикатори за оценка в частта за мониторинг на изпълнението на стратегията.
Човешкият ресурс все още не се третира като ключов независимо от общите фрази за неговото значение. Сериозният анализ на състоянието на човешките ресурси в здравеопазването показва, че на този етап у нас липсва значимо усилие по отношение на планирането и задържането им, особено що се отнася до медицинските специалисти по здравни грижи. “Настоящата стратегия отново бяга от решения на проблема, въпреки осъзнаването, че това са най-трудните за регулиране отношения в сектора. Без абсолютна яснота и безкомпромисни действия по промени в обучението и адекватно заплащане на труда България рискува да остане без медицински сестри и специалисти по здравни грижи в близко бъдеще”, предупреждава Петя Георгиева.
Качеството за пореден път е просто досадна подробност
“Здравната система, която стратегия описва, прилича на губерния, съществуваща сама за себе си и управляваща се само от групи силно заинтересовани играчи. Как тя обслужва пациентите остава някак страничен проблем. Четем, че качеството на услугите в лицето на медицински стандарти, правила за добра медицинска практика и механизмите за контрол следва непрекъснато да се усъвършенстват и да се ползват пълноценно, но не виждаме как ще се гарантират тези стандарти и какви биха били последиците за тези, който се отклоняват от тях и не ги спазват”, смята специалистът на ИПИ. И допълва: “Поне засега с действията си държавата не е показвала, че гарантира отговорността на доставчиците на услуги в предоставянето им с определено качество. Отново боязливо се споменава, че с особен приоритет ще се въведе механизъм за обвързване на финансирането на болниците с резултатите, от какъв точно не се знае. Като начало – липсва дори загатване на намерение за въвеждане на структурирана система за измерване на резултати и постижения”.
Петя Георгиева вижда и добра новина – стратегията е готова и е базирана на честен анализ, който не крие проблемите. Лошата обаче е, че важните въпроси все още висят и липсва ясна воля за стъпки към разрешаването им.
