Интересна е дискусията, която се проведе в 45-то народно събрание за корупцията и рекета върху бизнеса. От една страна, имаме хора, които се занимават със зърнопроизводство, оплакват се от властови рекет, а от друга страна, тези хора взимат субсидии в размер на 5 млн. евро при положение, че има европейско решение, че таванът на субсидията е до 340 хил. евро. Излиза, че хората, които отправят сериозни обвинения, са нарушители и още по-впечатляващо е, че никой не ги е разследвал за това. Така коментира пред Kmeta.bg Тихомир Безлов, експерт от Центъра за изследване на демокрацията разкритията на бизнесмени за упражнен рекет в комисията „Манолова“. Скандалните разкрития за рекета на управляващите срещу бизнеса у нас, направени от земевладелеца Светослав Илчовски. Бизнесменът описа гаври в ареста над бизнесмен, плащане на плейметка да обслужва „шефа“ и раздаване на сериозни суми заляха пространството. Тези обвинения станаха обект на проверки. Въпросът, който Безлов задава обаче е, защо досега нито една власт досега не провери как се у нас нарушават правилата за европейските субсидии.
Институционална тишина около нарушенията
Безлов допълни, че от пет години насам сигнализира за липсата на реакция от страна на държавата за този начин на взимане на субсидии, но по този въпрос цари пълна тишина от страна на институциите. „Знае се, че всеки, който взима по 30-40 млн., субсидии, колкото взимат най-големите босове, за да перодолее тавана от 340 хил. евро, трябва да регистрира огромно количество фирми на приятели, роднини и сламени хора, което си е организирана престъпност“, коментира Безлов. Според него мълчанието на институциите по този проблем идва от факта, че подобни бзнесмени инвестират в различни партии и за тях няма значение кой е на власт.
Земеделие като в Латинска Америка
Ексепртът припомни, че т.нар. „зърнари“ са започнали да възникват около предприсъединителните фондове по САПАРД, като до момента са успели да концентрират парите от европейските фондове, вземайки под аренда или купувайки огромни площи земи. В резултат на това структурата на земеделието у нас е заприличало на страни от Латинска Америка – има отказ да се отглеждат по-интензивни култури, които изискват използването на човешка ръка и се залага основно на машини. „Странно е, че у нас никой не казва какво трябва да се направи със структурата на земеделието“, коментира още Безлов. През 2018 г. експертът заяви, че България е сред страните с най-голяма концентрация на субсидиите в селското стопанство в едни и същи лица на конференция “Заедно срещу завладяването на държавата: иновативни методи за разследване на измамите с европейските средства за земеделие”. Безлов изнесе данни тогава, че 75% от директните плащания за обработваеми земи са отишли в 100 свързани лица и подчерта, че с партиен протекционизъм се е създала една класа от соттина фамилии, които разпределят милиарди. „До момента тази информация, която изнесохме и за която предупреждавам от години, не е задействала институциите у нас“, уточни експертът.
