Диана Овчарова е завършила педагогика в Пловдивския университет, втората й специалност е “Дефектология”. Оглавява години наред Бюрото по труда в родния си град, секретар е и на общинската администрация. Печели множество награди в националния конкурс “Кмет на годината”, последната през миналата година е в категория “Туризъм и култура”.
Г-жо Овчарова, за пореден път бяхте отличена миналата година в конкурса “Кмет на годината” – за туризъм и култура. С какво е ценна тази награда за вас и как надградихте постигнатото в общината през последната една година?
Това признание е специално, защото идва от хората – техният вот е най-важната оценка за нашата работа. Наградата за туризъм и култура е и награда за целия екип на общината, за хората от Ивайловград, за всички културни дейци, общественици и партньори, с които заедно градим името на нашия град. Отличието е символ, че Ивайловград вече е специално място на картата, с памет и бъдеще. За мен то е и отговорност – да продължаваме да творим, да надграждаме, да създаваме нови поводи за гордост.
През последната година направихме именно това – събития с международен заряд, фестивали, които събират артисти от различни държави, и превърнахме дворцовата Вила „Армира“ в културна перла, която блести все по-ярко не само в България, но и пред света. Туристи от четири континента оставиха своите думи в книгата за гости, а нашият град отново оживя – с препълнени хотели, с радостни срещи, с обещания за завръщане. Истинската награда за нас е именно това: очарованите хора, които си тръгват от Ивайловград с усещането, че са открили нещо уникално и искат да го споделят с близките си.
Защо са важни такива конкурси?
Защото дават възможност малките общини да бъдат чути. Когато една награда дойде при теб, тя е знак, че си успял да направиш видимо нещо значимо – за хората, за региона, за България. Това е признание, което ни задължава да продължим още по-усърдно. Конкурсите дават видимост не само на управлението, но и на труда на целия град. Има едно особено удовлетворение да чуеш, че Ивайловград е посочен като добър пример – защото това е признание не за мен лично, а за всички хора, които правят мястото ни живо и привлекателно.
Кое е най-трудното в работата на един кмет?
Кметът няма нито пауза, нито изключване. Дори в неделя сутрин на кафе мислиш как да ремонтираш улицата или да намериш финансиране за културен проект. Трудното е, че всеки проблем е важен за хората, а за теб няма малък или голям – всички са лични. Но пък най-голямата награда е, когато някой ти каже: „Благодаря, че ми помогнахте.“ Тогава забравяш умората.
Хората ли са най-точният компас за политиците?
Хората са и компасът, и картата. Ако гражданите ти кажат, че посоката е грешна, значи е грешна – независимо какво пише в проект или план. Аз вярвам, че най-силната политика е онази, която стъпва върху истинските нужди на хората.
Как се справя Ивайловград пред поредното предизвикателство за общините – въвеждането на еврото?
Със спокойствие. Ние в Ивайловград отдавна живеем на границата – буквално и преносно. Туристите плащат и в левове, и обменят евро. Нашите хора работят и тук, и в Гърция. За нас е по-важно хората да получат пълна информация, за да няма недоразумения. Най-често чувам въпроса: „Ще стане ли всичко по-скъпо?“ И отговарям – задачата на държавата и общините е да не позволим тревогата да измести разума. Ако се налага, заедно ще преминем и през тази промяна.
Кои са най-големите притеснения за хората?
Доходи и цени. Това е основното. Несигурността в световен план – дали ще има ръст на цените, дали ще се справят възрастните. Но истината е, че когато хората усещат до себе си общината и знаят, че няма да бъдат оставени сами, тревогата намалява. Нашият ангажимент е да осигурим контрол, прозрачност и информираност. И да дадем пример, че можем да преминем през това спокойно, както сме преминавали и през други трудности.
Реализирате и немалко културни събития. Какво предвиждате в бъдеще?
Да. Културният календар на Ивайловград през 2025 година беше истински празник. Стартирахме международния фестивал „Чакам те на границата – в памет на Елени Топалуди“ – едно ново събитие, което постави акцент върху културата като средство за превенция на насилието, но и като средство за дипломация и сътрудничество между народите. През август всяка събота имахме различно събитие – театър, пантомима, аржентинското танго – признато от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, класическа музика – успяхме да привлечем най-големите наши имена от сцената на световното оперно изкуство и специалното участие на Музикално-артистичен Форум Пловдив. Дойдоха гости от България, Гърция, Франция и други държави, които казаха: „Ще се върнем – и ще доведем приятели.“
Вече 12 години провеждаме „Кулинарното наследство на Тракия“ – тази година с над 280 участници, включително международни гости, и завършило с голям концерт на прекрасната Тони Димитрова.
„Мистериите на Хухла“ пък събра отново много хора, а участието на Ансамбъл „Филип Кутев“ за пореден път даде специален блясък. Това е фестивал, който винаги носи усещането за магия и очакване.
И, разбира се – Вила „Армира“. Тя е нашият бисер, нашата гордост. След мащабни реставрационни дейности вила Армира възвърна блясъка си, утвърждавайки се като един от най-значимите археологически обекти не само в България, но и в Европа. Днес тя е „Балканският Версай“ – дворцова вила, с уникални мраморни декорации, изящни мозайки и автентична атмосфера, място за романтика и фотоспомени.
През 2025 г. вилата спечели награди за културно наследство и туризъм, включително в категория “Най-оригинално представяне на продукт на културния туризъм”, „Местна власт с принос към туризма“, “Принос в реставрацията на античното наследство“. Това не е случайно – там идват туристи от цял свят, буквално от четири континента. В книгата за гости вече имаме послания на хора от Япония, Канада, Австралия, САЩ, почти цяла Европа, които може да обобщим така: „Съхранена вековна красота и много добър екскурзовод.“
Посрещнахме и графиня от стара европейска фамилия, професори като Николай Овчаров и водещи международни археолози. Признанието на проф. Овчаров дълбоко ни трогна: „Това е една от най-добре реставрираните римски вили в света! Казва го човек, който е обиколил света!“ „Целият свят трябва да научи за Вила „Армира“ – уникално изживяване и атмосфера“ – думи на изселена през 1959 г. българка, живееща в Нова Зеландия. Ан дьо Колбер, потомствена графиня от рода Колбер – една от най-известните и влиятелни фамилии във френската история още от XVII век, написа: „Това е едно чудо, което трябва незабавно да бъде вписано в списъка на ЮНЕСКО“.
Българските национални телевизии вече няколко пъти снимаха репортажи и предавания от Вила „Армира“ и региона на Ивайловград – забележителности, бит, църкви, кулинарно наследство, мистика и романтика.
Хотелите в града и региона са буквално препълнени. Това лято имаше дни, в които нямаше нито едно свободно легло – туристите се настаняваха и в съседни общини. А най-хубавото е, че хората си тръгват очаровани и обещават да се върнат – този път с приятели и близки. Това е най-голямата реклама за Ивайловград.
А относно това какво предвиждаме занапред – хоризонтът пред нас е ясен: да създаваме културни и туристически събития със собствено лице, с дух и оригиналност. Не търсим еднообразие, а нови идеи, нестандартни решения, примери за начин на мислене, които могат да запалят и други общини. Искаме Ивайловград винаги да предлага изненади – всяко събитие да носи своята уникална емоция, всеки гост да си тръгва с усещането, че е преживял нещо специално.
Ивайловградският общински исторически музей вече пази и частица от звездното небе – метеорит, подарен на града. Очаквайте новото – различно, красиво и вдъхновяващо. Защото вярваме, че тайната на успеха е в това хората да имат причина да се връщат – отново и отново.
С кое от постиженията си Ивайловград се гордее най-много тази година и кои проблеми изискват още време и постоянство?
Гордостта ни е, че вече сме открояващо се разпознаваеми на културната и туристическата карта на България и Балканите. От малък пограничен град се превърнахме в домакин на международни фестивали и в желана дестинация, която влиза в редовните туристически маршрути на агенции от София, Пловдив, Стара Загора, Велико Търново, Бургас, Варна, Шумен, Русе, Александруполис, Истанбул…
А проблемите? Да, има ги – инфраструктура, водоснабдяване, демографски трудности. Но и тук формулата е ясна: постоянство, проекти и работа всеки ден.
Какви са целите, които си поставяте оттук нататък?
Да направим Ивайловград все по-видим и по-привлекателен – както за жителите, така и за гостите. Да развием още повече великолепната Антична вила „Армира“, да продължим традицията на международните фестивали, да създаваме инфраструктура, която остава след нас.
Ще продължим да работим в подкрепа на младите хора, с приоритет образование, защото това е, което дава истинската свобода и може да съживи отново региона – чувството за принадлежност и завръщането към корените.
И най-важното – да запазим духа на нашия град: топъл, гостоприемен, сплотен. Ивайловград да бъде място, където човек идва като гост и си тръгва като приятел.
Ако има една дума, която обединява всичко, което правим, тя е заедно. Заедно преминаваме през предизвикателства, заедно се радваме на успехи, заедно правим бъдещето на Ивайловград. Успехите ни са общи, а отличията – за всички.
