Днес се навършват се 25 години от щурма на Народното събрание по време на масовите протести срещу управлението на БСП. Събитията от 10 януари 1997 г. водят до края на управлението на правителството на Жан Виденов. В тази връзка Kmeta.bg потърси бившият министър-председател Иван Костов, който тогава е лидер на СДС. Исторически са призивите на Костов оттогава и на новоизбрания президент Петър Стоянов, произнесени в кулоарите на Народното събрание: “И завършваме отново с призив хората да не дават никакви основания срещу тях да се прилага сила” – Иван Костов, “Аз заявих отново съвсем категорично своята теза, единственият отдушник на народното недоволство сега може да бъде обявяване дата на предсрочни парламентарни избори” – Петър Стоянов.
– Г-н Костов, променихме ли се за 25 години?
– Да, много. Превърнахме се в общество на страха. В рисково общество, което се бои от все повече неща. А човек винаги трябва да търси и да се опитва да постигне истината. Тя ще ни направи свободни. Вместо това, свикнахме да живеем живот в кризи. Дори и да нямаме такива, ги създаваме.
– Какви бяхме през 1997 година, освен бедни, оцеляващи в несигурни условия? Вие бяхте част от промяната?
– Мен вълната ме изтика нагоре. Тогава имаше много смели хора.
– Подобни процеси текат почти в целия свят в момент, макар и с друга мотивация. Къде се коренят замислите им?
– Рисковото общество е вследствие на световния обмен на информация – вярна или невярна. Вследствие на фалшиви новини, лъжливи обяснения. Вместо да се овладее риск, се прави опит да се овладее криза. По този начин се правят трагични грешки. Разликата между управление на рискове и овладяване на кризите е фундаментална. Рискът е вероятностна опасност, която може да бъде предотвратена и да се управлява. Кризата е случила се опасност. Тя, за разлика от рисковете, е неуправляем процес и трябва дасе овладява.
– Къде е човешкият ресурс в тази схема?
– Злонамерени хора се вкарват в нея, неподготвени. Това не води до истински решения на действителните проблеми. Ражда се ненавист и омраза. България беше подготвяна за тези процеси 25 години. И никой не забеляза как оръдията на омразата и ненавистта обстрелваха обществото.
– Какъв е изходът и може ли събитията от 10 януари 1997 година да се повторят в бъдеще?
– Не, не мисля. Хората се затвориха в страха си. Заключиха се с него. Ние вече сме общество на страхливците. Но целият свят се люшка между крайните си страхове и това ги прави особено чувствително към рисковете. Начин за справяне с криза е като концентрираш власт, но това не е най-добрият начин, особено ако тази концентрация се обърне с обратен знак. За съжаление това е практиката у нас.
Коментари на бившия министър-председател и конституционен съдия Филип Димитров и на историка и депутат в няколко правителства проф. Андрей Пантев – ТУК.
